Сутринта Анастасиос ми прати смс от Гърция,че е добре,да не се притеснявам,че има неща,които го задържат в Гърция и че още не знае кога ще си дойде,но ще ми звънне веднага. Че му липсвам
Не съм го виждала от преди Бъдни вечер
Много ми липсва и искам да си го гушна. Само аз си знам какво преживях докато го нямаше и какво ли не мислех за него.
Дори бях решила,че сме скъсали и, че е в БГ,но се крие от мен
И се ядосвах...направих голяма каша и е добре,че всичко отмина бързо и разбрах,че съм прецакана,но пък все още мога да си го върна.
Реших да говоря с него и отидох в тх. Би трябвало да си е там..но го нямаше.
Пощенската му кутия беше пълна с писма и бележки отпреди Нова Година,което значеше,че не си е идвал...
Отдъхнах си...
Смятам да продължа напред с него...все едно нищо не е станало.
Явно просто съдбата пренареди така нещата за да си дам поука и да ме насочи в правилния път за сега...
Щастлива съм,че не останах сама...малко съм гузна,защото дефакто излиза ,че съм изневерила,но...мисля просто да забравя.
Каквото било-било.
Не мисля да му разказвам каквото и да било...искам само да му се нарадвам,защото и без това постоянно ми беше криво,че избора ми не е правилен,след като постоянно мисля за него.
Дано всичко е наред! Дано! Дано! Дано! [-o<