днес беше поредният ден,в който не се случи нищо.нищичко.не го виня ,не е длъжен.нали не сме заедно вече.но някак си не мога да свикна с мисълта,че е възможно никога повече да не ме погледне,е така,нежно, както ме гледаше тогава.и пак си мислех цял ден за него.едно и също.а знам,че е тъпо.но няма как да спра.и само чакам и чакам да стане нещо ,а не става.пак се убедих,че любовта е един шит.