не знам как се чувствам,честно.некво никво ми е едно такова...скапано.толкова мн искам отново да го видя,да го прегърна...ще трябва да си чакам още.гадно е,когато родителите ти са прекалеееено строги и дори не ти дават да излизаш и то без основание.сложно е...не ми се говори.искам да крещя.мразя тази болка.както и да е...малко остана...просто още няколко дни...цели векове...оф тази болка е ужасна,особено,когато си почти безсилен пред родителите си.
също така днес разбрах,че всички в класа ми са бати шибаняците(в нов клас съм тази година и затова).от всичките 25 говеда(едно,от които съм аз) само няколко човека си струват.оф никой да не ми се мярка пред очите,че ще го убия.