Амии събудих се до милото ми.Той още спеше-не може да приеме климата ук,не му се отразява добре нито времето,нито пътуването,нито шума...Кофти му е и то доста-свикнал е на тишина.Както и да е.След това двамата с гаджето на френдката ми излязоха-бяха на интервю за работа,която получиха.Щастливи са,че ще са заедно.Ние двете също се радваме за тях.Ние не можем да си намерим подходящо работно място,а разбрахме,че долу-горе е абсурд да сме заедно.Вечерта почти не говорихме-всички сме изпаднали в депресия май.Звъннах на брат ми,който сега бил в Испания на концерт.Ехх оня ден беше в България бе!Звъннах и на Дамян(един много близък френд).Скарал се с неговата,че звъннах и на нея-опраеха се.Чух се с майка и татко-много сме им липсвали и дрън-дрън-дрън...Преди малко милото си легна,че бил уморен,а утре щели да ходят да купуват кола-още не сме се настанили и веднага търсят удобства. Иии така