И аз не съм същата,
но те не са искали.
Може би знаят за поредното “да”.
Но все ми остава дъждовното искане -
да минавам през локвите с боси крака.
През дима от цигара
виждам твоите ноти.
Пепелникът е нашата обща съдба...
Като фасове в сиво море от въпроси
гаси ни дъжда на края едва...


Критиката никога не е излишна (: