вчера нещо ми дойде музата, много лигаво ми се струва това което написах
мисля като имам време да го довърша и стегна малко, че словореда малко куца, но ето го като предвариант:

Нямам време за булевардните ти думи.
Не ми стига твоето сърце.
Парцаливо скъсана сега живея,
защото точно ти скъса ме на две.
Постелките изстинали са.
Душата е заключена.
Очите насълзени са,
a устните прехапани
Но не и днес! Но не и днес!

За учестеният ми дъх този път не си причина ти
и сърцето ми не бие в твоя чест,
по-скоро ти си никой в улична пиеса -
Ти който беше мое миродавно вчера, но не за радост днес
Утеха не желая.Не!
Отрицанието ми е чуждо...
Мъглата в мен е тягостна и тежка,
но сякаш аз разбулих онова,
онова което в сянка й тихо си стоеше -
едно момиче със свойта светлинка (: