За нея бих направил какво ли не, дори бих отисъл с букет от 9 рози в 00.00 часа да я изкарам пред тях по пижама и да я целуна.. просто не мога да опиша колко силни чувсва изпитвам към нея..
Но най-много ми е гадно затова, че все още нищо не ми е казала.. понеже тя беше разбрала, че я харесвам още на 31 октомври, и аз след това на 15ти ноември и признах всичко и досега нали продължаваме така да си пишем, да се заговаряме, да се прегръщаме понякога, но все още няма нищо.. и безизвестието е най-гадното състояние.. когато не знаеш какво ще се случи..
Но щом е за нея ако трябва дори ще чакам още толкова..