Здр. всъщност незнам защо пиша ... просто съм изпаднала в някакъв вид лека дептерия ии просто незнам какво да правя . Чуствам се адски зле и никой не ме разбира , не мога да споделя с приятелките си , защото те едва ли биха ме разбрали ... и затова реших да пиша тук...
Така проблема ми е следния тръгнах с едно момче от съжеление , просто вече ми писна да ми се моли и т.н. Той не е кой знай колко свестен не мога да кажа , че изобщо по някакав начин би ме направил щастлива , но аз винаги гледам другите да са щастливи.. Иии... за проблема защо се чуствам така..преди няколко месеца бях с едно момче което страшно много ме нарани до преди няколко седмици ( може би 2 или 3 ) броях дните в които вече не сме заедно и т.н. общо взето истоята е дълга няма да я разказвам ... Та мисълта ми беше , че от това мое раззочарование аз се отдръпнах от момчетата и изобщо не искам да имам нищо общо с никой ... но от известно време се запознах с едно момче , той е доста по голям от мене.. но е адски мил виждала сам го само няколко пъти , не мога да кажа , че го познавам и т.н. но си пишем доста често , винаги ми говори мили неща и т.н. но той едва ли има нещо в предвид ... Със времето започнах да си променям мнението за това дали отново да си позволя да бъда наранена от някое момче и тази антипатия кам момчетата ...
Просто искам някой да ме обича , не искам толкова много , ама аз съм карък и се ми се падат такива изживей момента и толкова..или пък дай да я хвана тая щот за ся ме кефи и некфи такива..
Оффф цялата тема няма никакъв смисал даже незнам какво съм написала ... просто исках да го кажа на някой и да споделя с някой не искам кой знай какви съвети ... то едва ли ще може да се кажи нещо по темата ноо се пак исках да си го кажа...