Понякога е трудно да продължиш напред без един човек вчера да е бил до теб а днес да го няма !!! Не е ли кофти да се събуждаш сам с мисълта а ще видя любовта си и като си сетиш че вече не е до теб всичко да се срине !! Всеки казва че трябва да се продължи напред но за да продължиш трябват сили ;[ но дали всеки ги има !!! И е много кофти да гледаш някой как е щастлив с своята половинка да се радваш за тях и в същото време да знаеш че това щастие си можел и ти да го имаш ;[ !! Трудно се преглъща горчилката от сълзите и трудно се прогонва мисълта за него/нея! ИЗВОД: ТРУДНО СЕ ЗАБРАВЯ ЛЮБОВТА! П.П: Благодаря на тези който са прочели темата чувствам се гадно и искам понякога като всички да излея душата си!!!