В момента пиша нове тема, а не знам защо я пиша. Може би искам просто да споделя, защото вече не издържам! Та ето как започва всичко: Имало едно време един грозен жабок, който в последствие се превърнал в красив принц. Жабокът живеел в долината при малката река. Там често ходело да си играе едно момиче. Един ден я видяла жабокът как подскача напред, назад и си помислила: "Ооо какъв ужасен жабок." Минало време... Момичето съвсем забравило за този жабок. Един ден докато се разхождала на далечно далечно място с приятели тя видяла едно жабче да квака в унисон с друго жабче. Двете животински били хубави и благозвучни. Момичето си приближило, а нещеш ли жабчето скокнало върху кракът й и роговорило с човешки глас: "Целуни ме, целуни ме". Момичето се доближило още повече до жабчето и положило устни върху него. Изведнъж жабчето се превърнало в красив принц. Разходили се момичето и принца, а той с неговото устроумиекарал момичето простоянно да се смее. И така момичето се прибрало у дома си и продължило обичайните си дейности. След седмица, две докато скучаело и търсело приятно занимание се сетило за принца. Момичето му писало писмо и така започнало всичко. Остроумният хумор на принца карал момичето да се чувства добре. Момичето се влюбило в него, но винаги когато случайно се срещали, той не й обръщал внимание. Момичето опитало какво ли не, но явно принцът просто не бил за нея. И така до ден днешен момичето се мъчи с безброй въпроси в главата си, от които най-важният - как да постъпи.

Така, това беше красивата част от приказката. Лошата е, че момичето от самото начало знаело, че принцът страда от недостиг на мозъчно вещество и лек за тази болест няма. Също така принцът дори на 14, се държал като на 10 и изпод красивите устни на горкият принц избликвали само вулгарни думи, лишени от смисъл. И все пак принцът давал някаква надежда на момичето винаги когато погледите им се засичали случайно. Момичето знаело, че нищо няма да се получи между тях, но нещо винаги я подлудявало, когато видела принца. За жалост не само тогава. Момичето не спирало да мисли за принца и как евентуално на следващия ден ще го види пак.

Благодаря на тези, които си направиха труда да го прочетат. Ще съм ви още по-благодарна ако спестите благоразумните си коментари, пробудени от неумението ми да пиша или умението ми да разточвам разказваното като локум. Та ако някой иска да помогне на момичето ще е добре дошъл. =`)