Да, трудно е.......найстина е адски трудно....Особенно ако връзката е била по-дълга, раздялата е дооста по-мъчителна.
Ти свикваш всяка свободна минутка да даряваш на половинката си, измисляш какви ли не схеми и лъжи само и само да си повече време с него.Доста често разговорите ти,с приятелки,съученички, се въртят около него...просто защото ежедневието ти е запълнено с него...........И в един момент късате ..И ?!????? У вас всичко е затрупано с негови подаръци....в компютъра има негови снимки, песни,които ти напомнят за него, в GSM-a - също ! Излезнеш ли на вън се сещаш,че на това място си бил с него ........ Вече няма защо да бързаш да си тръгнеш по-рано от училище....просто защото вече няма кой да те чака, няма да кого да бързаш.....няма на кого да се ядосваш.....Трудно е меко казано..тежко е...даже боли...адски боли.... а когато се намеси и нейно величество любовта.....тогава положението става още по-тежко.....и болезнено