Лигня е!
И аз се дразня. Казаха ми го преди 1 седмица и се издразних...казах,че всъщност няма как да е така,щом се познаваме от месец и дори не ме е целунал още. А той ми обяснява...при мен,може.
И аз му викам...хубаво...аз пък съм влюбена в теб,но ще те обичам след повече време.
И така...преди няколко дена отрече чувствата си към мен и се върна при "жена си". И си знаех,че така ще стане,но някак си му вярвах,че няма да го стори.
Такива неща ми е наговорил,че го мразя за всяка дума! За пръв път да се отпусна така пред мъж и...
Много ги мразя такива...всичко моментно го удрят на вечно.
И аз понякога искам да кажа "обичам те" на гаджето ми с което сме заедно вече 4ти месец,но знам,че все още не е така и, че това са само напливи на чувства. Просто му казвам,че безкрайно много се радвам,че е до мен сега и го гушкам.
Това "обичам те" съм го казвала само на 2 човека...единия беше грешка и осъзнах,че не знам какво е да обичаш,след като си мислех,че го чувствам,а не беше така,щом отмина. Но бях малка и ми даде поука за напред.
Вторият път беше на живо...и наистина го обичах и обичам... Не му го казах в очите защото се страхувах. Написах му го.