ъъа нищо не помага! днес е третия ден откакто не съм я чувал или виждал... а имам чувството че са минали седмици, най-гадното е че непрестанно се питам дали тя мисли за мен, и иска ли да и се обадя. ясно е че тя няма да звънне първа, но не мога още днес да и се обадя - искам да мине малко време за да помисли, да осъзнае че и липсвам поне мъничко... толкова се надявам да иска да ми звънне или да ми пише просто един смс "мило, липсваш ми". бих дал всичко само за този смс
а времето все едно е спряло, днес станах много рано, защото не можах да спя като хората пореден ден - само се въртях и ме обливаха горещи вълни като си спомням всички моменти заедно... а така обикновено заспивах - като си мислех за нея и си спомнях преживяванията ни или мечтаех за много неща...
а през деня където и да погледна, всичко ми напомня на нея - колата, една малка плюшена играчка, възглавницата и... абе всичко

дори да имах две сърца, едва ли бих могъл да я обичам повече.. .толкова много ми липсва
може да изглеждам като ревльо, но не ме интересува, ще плача за нея, защото си струва всяка сълза...