Цитирай Първоначално написано от kypo
много съм зле... днес е петък и има още 3 дни докато и се обадя, просто не мога повече- нищо не мога да правя, само се разхождам из стаята и мисля... мисля за нея, за всичко свързано с нея, не мога и да заспя, не ми се яде... просто искам да я чуя, да чуя че всичко ще бъде както преди, но ме е страх да и се обадя още сега, а тези 3 дена ще ме съсипят, по-ужасни моменти не съм имал никога, даже когато майка ми почина го приех по-леко - като част от живота.. .а сега все едно аз съм умрял... постоянно ме обливат горещи вълни, сърцето ми ще изхвръкне направо като се сещам за нея почва да бие адски ускорено.. изобщо ще получа нервна криза и пак само гледам телефона с надеждата че ще се обади първа, не мога да повярвам че всичко това се случва, и се надявам повече от всичко това да е едно изпитание за здравината на нашата връзка и ако всичко се опави да не стигаме никога до тук отново. и плача, да момче на 21 години и плача, много ми е тежко, не ме е срам че плача за момиче защото тя си е моето момиче, никога няма да се примиря че ще ме остави просто така и ще бъде в прегръдките на друг... искам да си я галя, да я целувам, да я прегръщам... как ми липсва това не мога да ви опиша, и пак ми се насълзяват очите от мисълта че може никога да не я докосвам по този начин както преди

какво да направя, как да минат дните по-бързо. вчера си легнах в 3:40 и не успях да спя като хората, пак я сънувах и се въртях, а днес станах в 6 и половина и досега не съм нито ял, нито имам желание да правя каквото и да е - само ходя като луд из къщата и мисля, не мога да си намеря място от притеснение
Боже ревнах като го прочетох
Колко много я обичаш,много хубаво
Според мен ще се оправите и всичко ще си бъде наред.Всеки има такива моменти в които иска да е сам,за да осмисли нещата,но на края осъзнава какво има до себе си.Не се предавай,всичко ще се оправи