много неща, но не за да я впечатля, а защото ми харесваше начина по който ме караше да се чувствам когато я видех толкова щастлива!

веднъж пропътувах около 400 км за да я видя само за един ден, веднъж и купих понички една неделна сутрин и цъфнах пред врата и, купувал съм и плюшена играчка ей така импулсивно, но най-вече за първи път в живота си исках да напиша любовно стихотворение за момиче и го написах! мисля че беше едно от най-хубавите неща които някой е правил за нея... доста дълго време плаках от радост си спомням след това честно не бих написал стихотворение за друга...
дано ми даде шанс да правя още много неща за нея! толкова се надявам