от сега казвам не задавам въпрос.. бях с едно момиче доста време..връзката като цяло беше ужасна.. караници.. в някой отношения абсолютно не си подхождахме.. в други обратното.. но пък когато не се карахме.. бяхме истински щастливи.. накрая кфо стана.. последните месеци.. късахме.. за най - малкото нещо бяхме разделени за седмица две.. и пак се събирахме.. щото не можехме един без друг.. и така 10тина пъти.. и двамата знаехме че няма смисал.. но чувствата ни не се променяха.. как ли не се наранявахме.. и все същото накрая.. пак заедно.. сичко точно променени.. и се зарди нещо се скараме.. и пак.. аз и бях първия тя на мен първата.. чудя се дали това ни е крепило толкова време.. незнам ..незнам обичам ли я въобще .. знам че искам да е моя.. и да съм с нея.. не мога да си обясня защо.. кара ме да се чувствам пълноценен.. иначе покрай.. цялата тази история.. почнах да пуша.. за което съжалявам.. спрях да тренирам.. отслабнах около 10 килограма.. секи петък се напивам..напушвам.. не у4а а сега ми трябва.. въобще доста.. зле е работата.. ии сега вече тя ми заявява че не и пука за мен.. от което доста боли.. и преди ми го е казвала.. но после се оказва че не е така.. и за тва некак си не и вярвам.. но ще я оставя веднъж за винаги.. няма да я търся..но някакси имам чуството че няма смисал нищо.. то аз нищо и не искам да правя сичко ми е някфо тъпо.. дали някога ще срещна някоя която да я замени!?.. не ми се пише повече .. някой ако иска да остави някое коментарче.. хх..