Разбирам колко ти е тежко, и аз бях така... Нашите заминаха когато бях на 11-12 някаде за почти година и не ме питай толкова малка как издържах въобще ... А иначе баща ми все го нямаше, защото пътуваше на корабите и все ми беше мъчно за него. Но надеждата, че пак ще се видим и че накрая всички ще живеем заедно някакси ми помагаше и ме крепеше ...

Трудно е без родителите, но пък наистина помисли за тези, които никога няма да ги видят или знаят, че родителите им са някъде там, но не им пука за детето им.