Съгласна съм с traka. В началото и аз приемах външния вид за оо, уаааау... И са ме прецаквали толкова жестоко тия красваци, че съм ревала със седмици... Сегашното ми гадже като малък е страдал от пристъпи на астма и не е хич ама хич спортен тип от което. Слаб е, но няма мускули, не е хипер стегнат и тн. ама го обичам, обожавам, не мога без него... Той знае как да ме обича, да ме прегръща, да ме разсмива, винаги има за какво да си говорим, защото е адски умен и няма нещо, за което да не може да даде мнение. За мен той е 300 пъти по-секси, чаровен и прекрасен, отколкото който и да е от бившите ми, ако ще да са били хипер стегнати пичове, например.

ПП. И както каза Костадин, какво като е грозен някой, не става за дружене ли? И двамата ми най-добри приятели са оле боже, единия е много дебел, а другия има опасен фейс, ама от тях по-невероятни хора няма и хич не ме е срам да ме виждат с тях.

А автора очевидно е от ония фешъни, които преследват кифли... Ами а познай: мразя грима, защото се харесвам повече без него. Имам големи гърди, ама не се вея с деколтета до пъпа, защото се чувствам некомфортно да ме зяпат разни. Това грозна и неподдържана ли ме прави? Защото досега, който ми е говорил за външния вид все е казвал много хубави неща...