Аз твърдо се застъпвам за позицията,че след като ти харесва характера на човека и всичко останало,външният вид няма значение.Да,така е - заговаряме красивите хора,защото когато не познаваме някого не можем да видим що за човек е,а гледаме външния му вид.Представете си обаче,че имате приятел/ка ,с който/която си излизате нагоре надолу,кефи те се,забавлявате си,но въпросният човек не е първа хубост.Ами какво става ако в един момент осъзнаете,че вече нямате само приятелски чувства към този човек и всъщност започвате да обиквате характера и същността му?И в един момент не можете да си представите да не излизатв толкова често с този човек и виждате,че искате нещо повече.Да,ама той/тя не е хубав/а...И заради това няма да тръгнете?Да,сигурно има много такива хора и не ги обвинявам.Всеки си има право на избор без да го съдят другите.Но аз определено бих тръгнала с въпросния човек...и го казвам,защото съм го правила и още продължавам да твърдя,че характера и душата са далеч по важни от това,което виждаме като външност.