според мен винаги има надежда! 10 месеца не са малко време за да не разбере че не си подхождате, едва ли ще те лъже 10 месеца и накрая ще те остави така! със сигурност те обича много, може би и се е насъбрало много напрежение (да няма някакви изпити или нещо? проблеми вкъщи, здравословни или такива). при моя случай силно вярвам че е така... както каза и при теб нещата са вървяли страхотно, при мен също вървяха смея да твърдя така - който ни познаваше винаги казваше че си подхождаме ужасно много, а и наистина беше така и се разбирахме чудесно!
аз ще чакам още малко... въпреки че искам да се обадя сега, само за да чуя че едобре, имам нужда да чуя гласа и без нея ми е странно, просто съм свикнал всеки един момент да мисля за нея - но не както сега да мисля пак всеки момент за нея като се притеснявам, а да мисля за хубави неща свързани с нас. така и заспивах всяка нощ - мислейки си за всичко между нас, и колко голям късметлия съм че имам такова момиче до себе си. ставах сутринта с мисълта как ще и се обадя и ще чуя сладкото и гласче, как ще се видим и ще я гушна... и сега това ми липсва, липсва ми много, защото тя е наистина част от мен! и не смятам да се предавам, както казах края на приказката ни не може да е такъв - краят трябва да е "и живяли дълго и щастливо" като в истинска приказка... ще чакам, ще чакам колкото трябва за да бъдем заедно, нищо друго няма да ме направи щастлив отново... а да я забравя е изключено, никога няма да забравя първото момиче което обичам истински, мога да усетя дали е ТЯ, все пак и преди съм излизал с момичета но тя е различна, усетих го веднага щом я видях... както и да е, малко се разпрострях с моите истории - главното е да не губиш вяра и да мислиш позитивно колкото и да е трудно! помисли ако преодолеете това малко препяятствие по пътя, колко здрава ще е връзката ви за напред. при мен също се надявам че ще е така - казвал съм и че трябва да преодоляваме трудностите заедно, не трябва да се отказваме още на първото или второто препятствие, а да се справяме с тях заедно - като отбор