Така е съгласна съм с всички Вас.Но понякога се чувствам ужасно.Заради нещо, което той не може да забрави, нещо, което е станало преди да се събера с него дори, та заради този факт вчера той ми заяви, че тази болка ще я има завинаги и че трябва да се научи просто да живее с нея и така тя ще изчезне.
Тъпо ми е.Глупаво ми е да зная, че човека, за който всичко ще дам има болка заради мен.Тъпо ми е много.Чудя се понякога егоист ли съм какво съм, че съм с него при полужение, че той е наранен, а след това си викам, но ако го оставя пак ще го боли, той наистина ме обича много.
Какво да правя?Това нормално ли е?Да го оставя ей така от време на време да се сеща за това и да го боли, че и мен наранява много по този начин!? :С