Вече направо нз,побърквам се,не издържам вече...нз кво ми става...Той,нз как го допуснах но мисля че ме пречупи по някакъв начин Аз винаги съм мразела хората с фалшиви усмивки,които се правят на щастливи,а всъщност не са а сега...сега и аз съм същата...усмихвам се за да не видят хората колко много ме боли отвътре,не искам и той да знае че ме боли(никога няма да разбере какво ми причини).Откакто стана всичко между нас,по-скоро откакто свърши се промених толкова много,някак си нз затворих се в себе си МАМКА МУ НЕ ИСКАМ ДА СЪМ ТАКАВА искам да съм си такава каквато бях преди...преди да стане всичко...Всички около мен виждат че не съм същата-аз също,а щом и аз усещам промяната е лошо
Искам да спра да мисля за него,постояяно е в мислите ми,няма и ден в който да не си спомня всичко между нас
Но може би тва е просто моментно чувство Липсва ми,обичам го ама кво понякога трябва да се научим да живеем и без някои хора Ще се опитам да бъда силна както винаги и тва е
Извинявайте че ви занимавам с моите глупости но просто в момента ми е мн кофти...Благодаря на тези които все пак прочетоха темата ми