Заради предисторията на връзката ни винаги много съм ревнувала от бившата му приятелка (въпреки че на мен лично ми беше направила впечатление на сладурана и нямам нищо против нея). Отношенията им много ме нараниха...колкото и странно да звучи това. После с времето тази болка поутихна и спрях да се питам дали не я е обичал повече, дали с нея не се е чувствал по-добре, дали не е била по-важна за него и тн.

След последните събития между нас обаче раните, несигурността и огорчението от онова време ме връхлетяха наново, и то сто пъти по-мъчително. Въпреки че сега е различно. Тогава просто бях съсипана, нещастна и ревнувах мълчаливо. Сега съм не просто ревнива - бясна съм. И за разлика от преди добре осъзнавам колко силно съм го обичала, колко много съм дала за връзката ни и колко безрезервно съм му била отдадена. И най-малкото знам, че друга така не го е обичала и надали ще го обича някога...с цялата саморазрушителна сила, с която го обичах аз (все ми се струва, че другите жени ще да имат повече акъл от мене ).