1.-Съгласна съм с теб-трудно е да забравиш някого,но само когато си имал силни чувства към него. И според мен,когато се опитваш да забравиш някого си припомняш нещата които ти напомнят за него и се стремиш да ги отбягваш,обаче когато съзнателно се стремиш да отбягваш нещо,значи то ти рави впечатление...нещо много тъпо го обясних.Например по радиото започва песен,която ми напомня на него и сменям честотат,но сами факт че отбягвам песента ми напомня за него...
Първият път,когато се влюбих си беше детска тинейджърска любов,но ми отне около 6-7(а може и повече) месеца за да го забравя. При мен стане ли сериозно...наистина е сериозно!


2.Не ми се е случвало да ползвам заместители. Флирт,забивка и т.н. за една вечер-да,но връзка в която да знам,че все още изпитвам чувтства към друг човек,но се мъча с този-не! Флирта е хубаво нещо,защото поне за малко те откъсва от самотата след една връзка и те кара да се чувстваш желан. А връзката със "заместител",никога в действителност няма да замести старата или поне не в началото(ест има случаи,в които заместителя се оказва дори по-добър),но трябва време,а докато се оттърсиш от старата връзка ще си недоволна от новата...аз така мисля

А ти замисляла ли си се,че това със заместителите си е порочен кръг.
Да кажем ,че се влюбиш Тошо и скъсате. За да го забравиш тръгваш с Гошо и след време се влюбваш в него,но и с него поради някаква причина се разделяте.За да забравиш Гошо си търсиш нов-срещаш Пешо и т.н.