От скоро използам по-редовно регистрацията си в тиийпроблем.нет и следя доста от статиите и различни теми във форума и тъй като наскоро написах стихотворение,което обещах на приятелите си да публикувам някъде,реших да споделя с вас Дано ви хареса ;]

***Сама***

Безсмъртна една душа
скита отдавна сама
и търси смисъла своята
прокълната вовеки съдба...

Самотна и плачеща в нощта,
лута се из спомените тя,
брои усмивките, сълзите
и открива кътче топлота.

Слънчев лъч отдавна гонещ я.
Мелодия в тъмата се прокрадва.
Щастие неземно в миг облива я,
За миг щастлива,но вече няма го.

Тихо,тъмно,отново самотно.
Без усмивка и без спомен сега.
Изгуби ги отново безвъзвратно
и отново сама за вечността...


13.01.2009г.


P.S. Смятам критиката за градивна , така че , ако някой желае да сподели мнението си , много ще се радвам да го направи И последно , искам само да отбележа , че по принцип пиша есета и разкази , а това ми е първото , сполучливо надвам се , стихотворение