Безсмъртна една душа
скита отдавна на сама
и търси смисъла на своята
прокълната вовеки съдба...

Самотна и плачеща в нощта,
лута се из спомените тя,
брои усмивките, сълзите
и открива кътче топлота.

Слънчев лъч отдавна гонещ я.
Мелодия в тъмата се прокрадва.
Щастие неземно в миг облива я,
За миг щастлива,но вече няма го.

Тихо,тъмно,отново самотно.
Без усмивка и без спомен сега.
Изгуби ги отново безвъзвратно
и отново сама за вечността...

Това "на", предполагам е грешка. Че малко не му схващам смисъла да седи там..
Иначе е хубаво.. Припомних си един момент, в който бях в емоционална дупка и си припомнях такива топли моменти..
Като цяло ми харесва! Браво!
Лично не виждам нещо, което да не ми харесва.. Е литературните критици да те налазват..