Здравей. Прочетох ти темата с голям интерес, тъй като се разпознавам малко или много в нея.
И аз бях така преди да срещна настоящия ми приятел. Имах много гаджета, но освен че ги сменях бързо(на няколко месеца) им и изневерявах. В началото всичко беше прекрасно и после някакси тръпката изезваше и имах нуждата да я намеря другаде.
Колко много те разбирам в това отношение! Аз самата се чудих какво става с мен, обвинявах се. Чувствах се гузно, подло. Разликата обаче между теб и мен е, че бившите ми никога не са разбирали за инзневерите. Вианги съм ги прикривала достатъчно добре, че да не ги нараня. В един момент мразих себе си наистина много и бях готова да посетя и психоаналитик, но какво стана.... влюбих се и то окончателно. От както се влюбих(повече от 3 години) не само не съм изневерявала, ами не съм и поглеждала, нито мислила за друго момче.
Това, което искам да кажа е, че вероятно това не са момчетата за теб. Ще го откриеш. Имай търпение. Но поне гледай да не нараняваш толкова много тези около теб. Ако не се сдържаш от изневяра или късай с тях или просто бъди по-дискретна.