Добър вечер...Ще споделя и своя пробелем....Известно време ходех с момче от друг град,виждахме се много,много рядко и все пак аз желаех да поддържам тази връзка,въпреки че беше нещо като телефонна любов.Привързах се към този човек,стана част от ежедневието ми,споделяхме и радост и мъка....Докато в един момент разбрах,че ми е изневерим...Не бих могла да опиша как се почувтвах-предадена,сама и срината психически...Пишеше ми известно време,а аз се правех,че не ми пука за него...В един момент се отказа,не се бяхме чували месеци...Реших,че точно тогава е времето за зарибявки и търсене на следващия единствен....Но защо нямах желание за това?Изградих"защитна стена" около себе си,като допусках само 3 приятелки и никакви момчета,просто защото се страхувах да не бъда наранена отново....Ноо...преди няколко дни въпросното момче,споменато по-горе ми се обади...Държах се нормално и не показвах емоция...От думите му разбрах,че би желал да сме отново заедно...Зарадвах се много,но казах,че си имам приятел,на когото държа,това,обаче,не е така...Боже,от половин година чакам да ми го каже,но всъщност искам ли да съм с този човек?Да,държа на него,харесвам го безумно много,но ме предаде,вярно е,че съжалява,но достатъчно ли е това?