Няма ли средно положение? Аз май там попадам...
И още нещо: винаги ще има хора, които ще оценят добротата ти. Не си мисли, че ги няма. Така и винаги ще има хора, които изобщо няма да им пука и ще гледат те да са добре, независимо, че тъпчат другите около себе си. Накрая остават сами и нещастни... което води до извода, че и те не са много добре.
Всяко правило си има изключения, невъзможно е да няма след като всеки е различен и притежава своя индивидуалност... че има хора които помнят..има..ама пак остава някак бледо в тяхното съзнание...все пак лошите моменти оставят по-дълбока следа, а добрите са приемани по-скоро като даденост, като награда която сякаш е нямало как да не я получат. Така е и с хората. А остават сами и добри хора, след като другите се сещат за тях някак безлично "Ех имаше там някой който беше ми помогнал или беше дал толкова много от себе си" и до там