Привет!

Че взаимоотношенията между мъжете и жените не са розови,ми стана ясно, малко след като проходих.От известно време насам обаче започвам да се питам, какво става с човек, когато тези, каквито и да било взаимоотношения, прекъснат, завинаги.


1.Замисляла съм се, че понякога толкова много се стремим да забравим някого,а именно в мислене , как да го забравим, го превръщаме в част от себе си.

Въпрос: Мислите ли така?Колко време най-много ви е отнемало да се отърсите от въпросния човек?

2.Понякога, след като известно време не се появява удобен заместител, ние хващаме за ръка първия срещнат, само за да запълним празнината, която е оставил предишния.


Въпрос: Случвало ли си е е да бъдете толкова отчаяни, че да бъдете с някой нов, но в мислите си да сте още със стари спомени?

Това ми дойде на ум, от няколко дена го разчовърквам в главата си.Пояснявайте отговорите си и да си стане една дискусийка.