Пиша ви защото съм много объркана. Мисля, че се влюбвам в треньора си, а и той в мен. Проблемът ми е, че той е на 44, а аз - на 16. Не минава и ден без да мисля за него, как ще го прегърна и целуна. А знам, че не е редно. Сподеких с майка си, а тя ме нарече боклук и развратница. Отчаяна съм и не знам какво да правя. Знам, че много от вас ще се учудят какво намирам в него, но имам отговор - никой не ме разбира така както той, никой не ме е прегръщал и целувал така, че да забравя за всичко останало и просто да живея за мига. Може би ще успея да го забравя и да продължа напред, защото имам силна воля, но защо да го правя - когато съм с него съм наистина щастлива, животът ми наистина има смисъл в моментите, когато съм с него.