Отговор в тема
В какво се забърках!
Чудесната ми връзка загуби вкуса си от несигурноста ми към него. Той изчезна и не показва почти по никакъв начин,че е с мен. Той замина преди 1 месец и само ми напомни с 2 мижави смс-а през това време,че е добре и да го чакам...
Но не мога така. Влюбих се в друг!
Всичко стана изведнъж...беше силно и истинско.
Но не и розово. Той имаше нея...четири годишна връзка,споделено жилище...те бяха...здраво вързани един за друг.
Уверяваше ме,че не я желае,че вече всичко е отминало.
Искаше да оставя моят приятел,той да остави неговата приятелка и да бъдем заедно. Само двамата.
Не му вярвах в началото,но изведнъж се поддадох...изведнъж стана така,че вече не бях раздвоена. Исках го независимо от всичко.
Направих избора си и чаках моят човек да се върне за да му обясня,че всичко свърши.
Докато той е там станаха много неща.
С новата ми любов просто се поддадохме на изкушението...От нова година не бяхме само на думи...вече се докосваме,прегръщахме,милв ахме,целувахме...обещавахме си!
Тогава неговата приятелка разбра за нас. По ужасен начин!
Влезна му в скайпа от друг компютър докато си писахме,и докато той ми се кълнеше в любов и че скоро ще я "изгони" и ще бъде само с мен. Няма да имаме "пречки" Всичко това тя чете...след което си събра багажа и се изнесе.
На пръв поглед нямахме проблеми.
Беше ми гузно и ми беше жал,за нея но го уверявах да говори с нея и да и обясни,преди сама да разбере. Уви...така се стекоха нещата...
Но изведнъж се оттекха!
Както бяхме само двама вече и всичко беше наред,аз виждах как му липсва тя...и той ми потвърди. Каза,че има нужда от време.
След това ми беше ясно...оставих го да се върне при нея...нямаше нужда да се боря. Така и стана...
Те се събраха пак...
А аз...аз реших да продължавам да чакам моя...този дето беше заминал по коледа и не се беше върнал 20 дни.
Исках да е така сякаш нищо не е станало...не исках да падам от двата стола на земята.
Болешеме от нещата,които бяха станали...наранена бях,защото бях повярвала,че ще успея..но уви. Не се получи.
С другия сме колеги...обстоятелствата ни държаха един до друг по цял ден...само двамата. В началото не си говорехме...нямаше какво да си кажем...после започнахме да приказваме по някоя,друга дума,докато не станаха нещата както преди.
Помислих,че ще върнем приятелството докато просто в един момент не се озовахме със сляти устни. Пак!
Извинихме се,засрамено,после се гушнахме и пак и пак и пак...
Говорихме,но нищо не можем да измислим.
Аз не искам пак да се отказвам от моят човек...
той не иска да се кара с неговата...
но аз искам да съм с него
и той иска да е с мен...влюбен е...
И така стана...
Аз съм с него и с другия...той е с мен и с другата...
Сложно е и е опасно...крием се от всички и е различно.
Не знам до къде ще стигнем...сега е малко по-лесно,защото моят още го нама...но го очаквам всеки момент да се прибере и не знам...
Искам да бъда с двамата...ревнувам го от нея...но обичам и моят приятел.
Въобще не знам какво правя!
това малко ми прилича на сапунките дет ги гледа баба миА сега сериозно по темата - според мен все пак трябва да обичаш истински един от двамата,а към другия да изпитваш привличане ,но не мисля че е възможно да си влюбена в двама души едновременно,по - скоро не искаш да нараниш този дето е заминал
следвай сърцето си и пиши какво става
Как е възможно това? Човек не може да обича двама едновременно.По-скоро момчето което ти се води приятел е като спасение от това да бъдеш сама.Свикнала си с него може би..но до там..нз трудно е от няколко реда да се направи анализ на нещо което и ти самата не можеш да определиш
Обичам го...просто с него нямам бъдеще и никога не съм си позволявала да давам воля на чувствата си и да мечтая тайничко...знам просто,че той няма да е до мен след няколко години и колкото и оптимистично да се опитвам да мисля...няма как да променя нещата.
Когато е до мен го ценя и наистина го обичам...но имам нужда от бъдеще,а като той не е моето
Другият...да,него не го обичам,но бъдещето ми все повече се свързва с него...все повече го искам занапред...
...не знам...
Аз пък си мисля, че имаш нужда да бъдеш известно време сама. Да не бъдеш с никого, да си флиртуваш с когото си искаш, да не се обвързваш, тормозиш с глупави въпроси и т.н. Дай си време сама на себе си.Живей си живота без много да се вглъбяваш в разни филми.
Разорена съм, но щастлива
Бедна, но мила
Висока, но здраво стъпила на земята
Нормална, но обсебена
Загубена съм, но пълна с надежда.
не знам но за мен няма смисъл да си с някой който не обичаш..млада си още за такива решения..все едно ако го оставиш ще останеш до края на живота си сама понеже си на 50 год, а до колкото знам си далечко от тях.Също така и никой не ти е сложил вилата на врата или пък са те вързали за него..най-много излишни главоболия да си докараш...подкрепям предишния пост..може би наистина имаш нужда малко от почивкаПървоначално написано от ramaiana
Обичам го...просто с него нямам бъдеще и никога не съм си позволявала да давам воля на чувствата си и да мечтая тайничко...знам просто,че той няма да е до мен след няколко години и колкото и оптимистично да се опитвам да мисля...няма как да променя нещата.
Когато е до мен го ценя и наистина го обичам...но имам нужда от бъдеще,а като той не е моето
Другият...да,него не го обичам,но бъдещето ми все повече се свързва с него...все повече го искам занапред...
...не знам...
На 19---> СаМа???
Не се чувате какво говорите
Просто не мога
Може и нито единия да не е за мен,но аз ще си продължа,независимо какво ме очаква. Сама...да бе...
Сега не съм ли сама след като единия е на 300 км от мен,а другия е с приятелката му и гледат телевизия уютно на дивана и си галят котката...
Ето от тази самота полудявам...какво ли е да е постоянно...
Защо не писа от по-популярната ти регистрация?
И защо да не можеш да си сама? Има хора, които и на 29 пак са сами. А, да вярно-ти не можеш да си сама, защото си прекалено харесвана и влюбчива. Пак ти го казвам-и да не искаш, трябва да останеш насаме със себе си.
Стига с тея драми...защо просто не си живеете живота по дяволите?!
Сложна работа
Трябва да решиш с кой от двамата искаш да си
nicolepcd
Защото точно от това се страхувам
Много дълго и черно.
http://www.jivotno.com/maskiraniqtotmastitel
http://prognozite.blog.bg/
[quote="linkinpark6666"]това малко ми прилича на сапунките дет ги гледа баба миquote] страмно защо ли и на мен на тва ми прилича
its me bitches.. ;]
Борба между разум и сърце?
Ако познавате някого, който не харесва Чък
Норис, няма да го познавате за дълго.
Има вероятност от 100% Чък Норис да ти е баща.
Абе сексита, какви са тия психариии, че ще останеш сама?! Ти си хубаво момиче. Абсурд е да останеш сама. Само се вкарваш в някакви нереални ужасиии. Като мен до преди 10 дена. Станах на няколко стотин години и се депресирах, че всички около мен ще се заженят и ще започнат да забременяват, да имат деца, пък аз... ще си умра стара мома, защото не съм готова.
Стига си се притеснявала и ти за глупости. Ще останеш сама. Знаеш ли пък кога....
Ако обаче се държиш лековато, прескачаш от цвят на цвят и бързо се влюбваш във всеки втори от страх да не бъдеш сама, момчетата ще започнат да те мислят за несериозна и повърхностна и да те отбягват ако имат сериозни намерения към теб.
Разорена съм, но щастлива
Бедна, но мила
Висока, но здраво стъпила на земята
Нормална, но обсебена
Загубена съм, но пълна с надежда.
what3ver написа много точно и моето мнение. Съжалявам, че то го казвам, но с това си поведение по-скоро би отблъснала някой мъж със сериозни намерения. Не за друго, но той винаги ще се бои, че и с него ще си такава, че мимолетната раздяла те тласка в ръцете на друг, че всеки може да привлече вниманието ти и че не е толкова трудно да се добере човек до устните и....тялото ти. Разбира се има изключения но като цяло мъжете не се женят за жената тип любовница. По-скоро така рискуваш да останеш сама. Хайде може би не сама, но самотна....А това е много по-ужасно.Защото точно от това се страхувам
what3ver, къде си престарила бе душа? Няма такова нещо. Аз какво да кажа?
Гадна ситуация, била съм в подобна схема, само дето съм била от другата страна, любимия ми отиде при друга, но не можа и без мен. Не мога да се поставя на твое място, защото не мога да си представя да се отдам само на влечението. Има много неща които съм опитвала, но никога не можах да бъда с двама едновременно. Винаги късах с някой, дори и с риск да съм на земята от двата стола. Много е трудно да успееш да разграничиш чувствата, много е жестоко спрямо теб да бъдеш раздвоена и влюбена, и превличана, и изкушена. Била съм част от триъгълник, свирих тогава втора цигулка да ти кажа тогава не влагах и чувства във връзката просто секса си го биваше и на онзи етап от живота ми не бях сигурна, че и искам да имам връзка(задълбочена). Беше ми приятно с онзи човек и това ми стигаше. Не ставам за любовни съвети, защото съм на теорията, че докато сам не опиташ няма да получиш точната представа за нещата и мисля че всяко нещо си е индивидуално, щом става въпрос за чувства. Мога да те съветвам, но съм убедена, че няма да имаш полза да опитваш от чуждото лекарство. Млада си, тепърва ще се отварят нови хоризонти пред теб и може би не си готова за сериозни отношения. Пусни се по течението и сама един ден ще разбереш, че нещата сами стават и от главоблъсканици само тежи. Живота е нещо прекрасно и трябва сам да си тече, без да го насилваме. Любовта сама идва и ще я познаеш щом те докосне, до тогава бъди с който искаш и се наслаждавай на всеки момент и недей да страдаш от тези си чувства, защото и в тях има неща, които съм сигурна, че и да ти се върнат назад пак би ги направила.
Vyzmojno e (li4en opit)!
Edin ot dvamata ili sama . .. TI izbira6!
Тогава ще задържа на единия за да му покажа,че имам сериозни намерения и ще помисля сериозно над личноста си...над визията и над държанието си. Трябва да съм по незабележима и "нормална" ли...не знам,но това,което ми се случва не е нормално...
Sexita вече няма да е sexita...тази визия трябва да си остане тук...
...последното ми мнение...
Всъщност истината е, че не толкова годините са важни колкото средата сякаш. И мен ме е страх като сексита, че ще си остана сама или самотна примерно и то не заради друго, а защото приятелките ми са хубави и скоро една по една ще започнат да навлизат в турбо-сериозните-връзки и тогава няма да има 'Айде на кафе след 40 минути', или да се събираме по женски по никое време на денонощието. А всяка ще започне да говори за Него, къде ходили, какво правили, или като им се обадя за излизане ще са вечно заети.
Като станеш на 20+ и вече започваш да гледаш от сериозната страна на нещата.
Амаааааа, живот. Какво да го правиш.
Баси. Да пеква малко слънце, че от седенето вкъщи - полза никаква.
Разорена съм, но щастлива
Бедна, но мила
Висока, но здраво стъпила на земята
Нормална, но обсебена
Загубена съм, но пълна с надежда.
Аз от 18 живея с мъжа ми и да ти кажа наистина си има разлика и не че забравих приятелките си, но пътищата ни се разминаха. Едната ме упрекваше, другата и до сега ми обеснява, че с годините и излизането от училище всички поемаме по различни пътища и ще се забравим един вид. Прави са и двете и колкото и да го отричах така си е и в действителност. Не можеш да се бориш с живота и с това, че той върви с бясна скорост и щеш не щеш и ти се завърташ. Но дали годините имат общо не мисля. Живей си както ти харесва, пък нещата един ден се нареждат сами.
Време е да порастнеш.
Много пъти съм го казвала, не знам дали във форума и дали на теб, но ще си позволя да се повторя - за да имаш сериозна, истинска и пълноценна връзка, то ти трябва да бъдеш сериозна и завършена личност сама по себе си. Ако не се чувстваш добре сама ти препоръчвам да поговориш с психолог. Наистина го казвам това, напълно сериозно. Просто не е нормално да бягаш панически от липсата на връзка, не е толкова страшно.
Хубаво момиче си, ама ако и се замислиш малко над действията си, цена няма да имаш. Съветът ми е за зарежеш и двамата. Единият не го обичаш (стига си се залъгвала, впрочем), другия ти връзва шарени пилета. И когато намериш някой, научи се, че най-елементарните неприятности не са оправдание да се хвърляш на нечий чужд врат. Разбери, че връзка без неприятности няма. Хич не е хубаво това, че наистина лесно може да ти се завърти главата. И без да прозвучи обидно, ако аз отида в работата ти, усмихна ти се, подаря ти букет рози... и вече ще съм те нагънала в тоалетната. Не го казвам с цел обида, а да се замислиш.
Впрочем, това което каза whatever е напълно вярно. Ти курва може и да не си, но ако продължаваш така, ще те търсят само за креватни изпълнения, с извинение. Ще свикнат, че могат да те търсят, когато им трябва някоя за гадже, колкото да не са сами. Ще ти се разнесе тази ти репутация, пък после обяснявай, че нямаш сестра. И наистина в 1 момент тези, които имат чувства към теб, ще знаят, че си 'абе оная дето го прави ей така (защото това ще мислят)' и ще си изпуснеш шанса за истинско щастие. А когато ти заобичаш някой и си готова да си му вярна... да ти разкажа ли приказката за лъжливото овчарче?
"... И знай, че само глупакът повтаря старите грешки, надявайки се на нов резултат!"
~
When I see you, you make me lose all control
Like a fire, burning deep in my soul!
Мацка , може да съм много по-малка от теб ( все пак аз съм на 15 , ти на 19) , но едно помни - не се променяй заради никой и нищо
.. само болката е истинска ..
what3ver, разбирам те. 1 момиче от знаменитото ни трио има връзка от около половин година с момче от друг град. Студент е тук, но уикенда са при него. Я се видим на 1 месец по 1 път, я-не. А и излизанията ни са по 1 час, половината в който или го засичаме някъде, или си говорят по телефона. Хем и аз съм със сериозна връзка, а и другата в тройката ни също, но като съм си отделила тази вечер за приятелки-значи ще съм с тях......Много ми е мъчно и болно. Още повече ми стана болно след последната ни среща преди седмица, когато тя каза че налято се мести от града.....
Именно. Айде ти примерно си имаш приятел, който ти е не просто 'гадже', 'любовник' и т.н, но и приятел в истинския смисъл на думата и е до теб. И дори и приятелките ти да се отдалечат, да заминат, да се виждате по-рядко, ти си имаш него. Но когато и приятелките ти са далеч, и гаджето също да речем, или пък изобщо нямаш такова - какво правим?
Страха от самотата е сериозна работа.
Добре, че не съм още на такава фаза.
Разорена съм, но щастлива
Бедна, но мила
Висока, но здраво стъпила на земята
Нормална, но обсебена
Загубена съм, но пълна с надежда.
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
