В какво се забърках!
Чудесната ми връзка загуби вкуса си от несигурноста ми към него. Той изчезна и не показва почти по никакъв начин,че е с мен. Той замина преди 1 месец и само ми напомни с 2 мижави смс-а през това време,че е добре и да го чакам...
Но не мога така. Влюбих се в друг!
Всичко стана изведнъж...беше силно и истинско.
Но не и розово. Той имаше нея...четири годишна връзка,споделено жилище...те бяха...здраво вързани един за друг.
Уверяваше ме,че не я желае,че вече всичко е отминало.
Искаше да оставя моят приятел,той да остави неговата приятелка и да бъдем заедно. Само двамата.
Не му вярвах в началото,но изведнъж се поддадох...изведнъж стана така,че вече не бях раздвоена. Исках го независимо от всичко.
Направих избора си и чаках моят човек да се върне за да му обясня,че всичко свърши.
Докато той е там станаха много неща.
С новата ми любов просто се поддадохме на изкушението...От нова година не бяхме само на думи...вече се докосваме,прегръщахме,милв ахме,целувахме...обещавахме си!
Тогава неговата приятелка разбра за нас. По ужасен начин!
Влезна му в скайпа от друг компютър докато си писахме,и докато той ми се кълнеше в любов и че скоро ще я "изгони" и ще бъде само с мен. Няма да имаме "пречки" Всичко това тя чете...след което си събра багажа и се изнесе.
На пръв поглед нямахме проблеми.
Беше ми гузно и ми беше жал,за нея но го уверявах да говори с нея и да и обясни,преди сама да разбере. Уви...така се стекоха нещата...
Но изведнъж се оттекха!
Както бяхме само двама вече и всичко беше наред,аз виждах как му липсва тя...и той ми потвърди. Каза,че има нужда от време.
След това ми беше ясно...оставих го да се върне при нея...нямаше нужда да се боря. Така и стана...
Те се събраха пак...
А аз...аз реших да продължавам да чакам моя...този дето беше заминал по коледа и не се беше върнал 20 дни.
Исках да е така сякаш нищо не е станало...не исках да падам от двата стола на земята.
Болешеме от нещата,които бяха станали...наранена бях,защото бях повярвала,че ще успея..но уви. Не се получи.
С другия сме колеги...обстоятелствата ни държаха един до друг по цял ден...само двамата. В началото не си говорехме...нямаше какво да си кажем...после започнахме да приказваме по някоя,друга дума,докато не станаха нещата както преди.
Помислих,че ще върнем приятелството докато просто в един момент не се озовахме със сляти устни. Пак!
Извинихме се,засрамено,после се гушнахме и пак и пак и пак...
Говорихме,но нищо не можем да измислим.
Аз не искам пак да се отказвам от моят човек...
той не иска да се кара с неговата...
но аз искам да съм с него
и той иска да е с мен...влюбен е...
И така стана...
Аз съм с него и с другия...той е с мен и с другата...
Сложно е и е опасно...крием се от всички и е различно.
Не знам до къде ще стигнем...сега е малко по-лесно,защото моят още го нама...но го очаквам всеки момент да се прибере и не знам...
Искам да бъда с двамата...ревнувам го от нея...но обичам и моят приятел.
Въобще не знам какво правя!