"Тартюф" е типична за френския класицизъм творба. Комедията илюстрира три конкретни черти на класицизма: единство на време, място и действие, култ към абсолютния монарх и ясен финал, в който доброто печели битката със злото. Всички сюжетни перипетии се заформят на едно място - в дома на Оргон. Действията се развиват в настоящето - в рамките на 24 часа, без забавяне или ускоряване на сюжета. От съвременна гледна точка този похват не изяснява финала : с какво точно Оргон е спечелил подкрепата на краля. Естетически правилният финал се дължи на античния похват deus ex machina. Намесата на върховна сила ( в лицето на краля ) решава конфликта. Героите са образи типове. Оргон е наивникът, човекът, станал жертва на своето неблагоразумие. Тартюф е умният хитрец, използвач, който попада в капана на собсвената си алчност. Госпожа Пернел е религиозният фанатик. Дорина е реалистът, практикът, човекът на честта и справедливостта. Клеант въплъщава прозорливостта и същевременно е герой резоньор. Комедията задава редица въпроси, особено актуални днес: за религиозния, а и какъвто и да било друг фанатизъм и ползата/ вредата от него; за моралните норми и наказанието; за социалните паразити; за отношението ни към хората, които имат смелостта да изрекат неудобните ни истини; и не на последно място, за да се реши един конфликт, трябва ли да чакаме божествена или кралска намеса. Молиер оставя съдбата на героите си в ръцете на Краля Слънце, но дали това е съвременното решение?

това ще свърши ли работа ?