
Първоначално написано от
traka
Да де Хоти, ама за нея пък може това да е било в пъти по хубаво от безмисленото шляене по улиците, кафетата и дискотеките. Това казах аз в първия си отговр и точно това визирах като казвах, че отстрани изглежда страшно различно. Мнението ми е плод на представата ми като бъдеща майка и че на 21 съм се отказала от тези неща с ясната цел да бъда майка и да се отдам на детето си и не мисля че съм много по далече от тези на по 19, просто си го искахме и за нас си е нещо по прекрасно от самия живот.
Планирано беше и не сме толкова големи, че да не ни се излиза. Виждам, че на мъжа ми му се щурее и нямам нищо против да го прави, но знам че като имам нужда от него той ще е до мен. Аз за миг не се чувствам затворник, щом сама съм си избрала пътя, предполагам и при не планирано, но в следствие обмислено, пак няма за какво да съжаляваш. Когато не си готов ти не бива да ставаш родител, за това го има избора. Това исках да кажа на автора.