от една страна това е вярно. детето ти дава много - дава ти любов, дава ти сигурност, топлота, чувството че някой има нужда от теб толкова топли сърцето... но загърбваш приятелите, загърбваш живота на един млад човек. нима на младите майки не им се излиза ей така някой път на дискотека, нима не искат да се отпуснат и макар и за малко да се почувстват отново като преди?! човек преминава през много етапи от живота си, а за да преминеш от единия към другия ти трябва да си подготвен за това. да се хвърлиш просто ей така към "новото" значи да си вържеш ръцете и краката. не отричам, че има момичета, които съзряват по-рано и естествено по-рано започват да навлизат в истинския живот, но те са малко. повечето когато разберат че са бременни, просто приемат реалноста за даденост и се примиряват със предстоящия си живот. детето носи най-голямото удовлетворение в живота на човек, но когато то е дошло твърде рано се чувсвтва една непълноценност след години - за недовършените стремежи, за неизживяните "луди" години. и колкото и да не си го признават, те знаят някъде навътре в душите си, че в моите думи има истина, колкото и малка да е тя, но все пак я има.
аз не съм от т.нар. купонджийки. аз съм едва на 21 и вече живея на семейни начала със най-грижовния и прекрасен мъж за мен. и колкото и да ми е хубаво, и колкото и щастлива да съм, че делим всички грижи и всички радости на ежедневието, колкото и щастлива да съм, че заспивам и се будя до него... все пак аз осъзнавам, че този живот малко или много ме е ограничил, че вече семейните задължения са на първо място и предишния ми живот отстъпва пред този, но... въпреки че го знам аз съм най-щастливия човек на света. не искаме все още дете. и двамата не се чувстваме зрели за това, не сме подготвени да го отгледаме и възпитаме. засега още се радваме един на друг и ще го правим възможно най-дълго във бъдеще. а когато детето дойде се надявам, че то ще бъде планирано.
аз знам какво съм загубила, но знам и какво съм спечелила. има сбогуване с едно нещо, но прекрасен живот с друго