Аз родих на 21 години, определено не беше планирано. С моичкия си се обичахме, приехме че родителите ще ни помагат, и си го родихме. Получи се най-якото дете на света, да ми е жива и здрава вече е не 4, и с човека още сме лудо влюбени.

НО!!!
Детето е огромна отговорност. То НЯМА копче за изключване. Изисква много грижи. Изцежда те докрай. Аз имах късмет че не ми се налага да работя и успях да си завърша дори висшето. Малко хора са така. Но да раждаш дете без никаква материална осигуреност е пълно безумие за мен...и родителите нещастни, и детето нещастно. Дали ще му е хубаво да израстне с мисълта че е съсипало живота на родителите си?

Не, не съжалявам че родих толкова млада, въпреки че хората ходят по концерти а аз съм си вкъщи. Когато те сменят памперси, моята вече ще е на купони с нас. Но едно дете не е куче или тамагочи, по въпроса трябва да се подхожда с пълно осъзнаване на последиците.