Тихи рисунки

Небето днес писа песни
С моята плаха ръка
Думи нам само известни
За пътища в мокра душа.

Облаците разсеях над мен
И изви се сивееща буря.
Вятър задуха огнен, студен
И не го виня нито хуля.

От везни усмихната се появи
Съдница със странно име.
Разкри красотата на мъртви зори
После с плащ мътен покри ме.

А небето над мен тихичко пя
Пя както бе преди много „преди”
Трицветна извиси се ярка заря
И със сълзите си мен нежно освети.