Компютърните вируси са фрагмент от програма, разработен и написан с цел неблагоприятно въздействие върху вашия компютър посредством изменение на начина му на работа без ваше знание или позволение. Изразено на технически език, те са сегмент на програмен код, който се имплантира в изпълнимите файлове и систематически се разпространява от един файл в друг. Компютърните вируси не се образуват от само себе си. Те се пишат от хора и имат определена деструктивна цел.Обикновено вирусите изпълняват следните две функции:
* Разпространение от един файл в друг без вашето потвърждаване, т.е. саморепликация или размножаване.
* Внедряване на симптом или нарушение, предварително планирани от автора. Може да става дума за съсипване на харддиска, изменение на поведението на програми или просто за привеждане на компютъра в безпорядък. Експертите наричат това \"полезна работа на вируса\", която може да бъде доброкачествена или злокачествена. Доброкачествените вируси не нанасят на поразените компютри реална вреда. Например те не се проявяват до определена дата, на която показват присъствието си със някакво съобщение.
За разлика от тях злокачествените вируси се мъчат да причинят вреда на компютъра-гостоприемник. Понякога те правят това неволно вследствие лошо програмиране и груби грешки в кода на самия вирус. Злокачествените вируси са способни да изменят една или повече програми така, че те да престанат да работят по желания начин. Заразената програма може да започне внезапно да блокира или да записва информацията некоректно. Вирусът може също да променя информацията за директорийната структура в системната област на диска. Това пречи на откриването на дяловете или стартирането на едно или повече приложения, които не намират необходими за коректното им функциониране файлове. За съжаление преобладаващата част от вирусите са злокачествени, като най-гадните могат да повредят харддиска или да изтриват файлове.
Реална ли е опасността?
Широкото разпространение на вирусите слага началото на нова ера в историята на компютърната сигурност, в която тези, които не се съобразяват с правилата, се подлагат на голям риск. Взимайки под внимание нарастващия брой съобщения за опасност, както и множеството познати случаи на породени от компютърни вируси неприятности, трудно могат да бъдат разбрани представителите на компютърния бранш, които изказват мнение, че опасността от вирусите е преувеличена. По оценки на Националния информационен център за компютърни престъпления в Лос Анжелос американските предприятия губят поради несанкциониран достъп 550 милиона долара годишно, като в тях не влиза цената на загубеното за възстановяване на щетите време.
През последните няколко години много компании от списъка на Fortune започват да въвеждат специални правила за борба с компютърните вируси. В много случаи новите процедури предвиждат тестването на всички приложения, преди те да се инсталират на корпоративната мрежа, и ограничения на стартирането на софтуер от електронните табла с обяви или FTP сървъри. Практически никой, нито дори правителството, банката или полицията, не са застраховани срещу вируси.
Как да се защитим от вируси?
След като вече сте проверили вашият компютър за вируси и решително сте ги прочистили, не е зле да си инсталирате програми за защита на системата ви. Правило номер едно е да внимавате, когато инсталирате софтуер или свалени файлове.
Повечето антивирусни програми могат да проверят всички дискети, които сте поставили във флопито, както и всички всички файлове които сте си свалили, включително прикрепените към писма от електронната поща. Препоръчваме ви да настроите вашите антивирусни програми да го правят. Това е едно от най-важните неща, които трябва да направите, ако искате да се защитите от \"нашествието\" на вируси. Особено важно е да имате най-новите версии на антивирусния софтуер, който използвате.
Видовете вируси са няколко основни с множество от подвидове. В тази версия са описани 30 вида вируси и 8 вида вирусоподобни програми. Често вирусите представляват няколко от тези "видове" събрани в един вирус.
Пример: резидентни и Stealth едновременно или други качества като често пъти са по много. Комбинациите между тези "видове" е най-коварното при вирусите.
Вирусите са написани като изпълним код който се самозаписва някъде из програмата като модифицира програмата да изпълнява този код или кода се записва с стартовите сектори на дискетите или харддиска за да се изпълни.
Така вирусът става активен и нанася своят удар върху софтуера. Има и вирусоподобни програми които помагат на вирусите. За тези програми прочетете в раздела вирусоподобни програми по-късно в тази точка.
Резидентни - те остават резидентни в паметта така както остава някой драйвер. (до изключването или рестартирането на компютъра). От паметта вируса може да се размножава и да смущава работата на компютъра и да поврежда файлове и цели програми
Boot - тези вируси се самокопират в зареждащия сектор на дискетите и на харддиска като копират системните файлове (ако харддиска е системен или дискетата е системна) на друго място на дискетата или на харддиска. Така при опит да се зареди от заразената системна дискета вирусите се зареждат успоредно с ОС нанасят своите удари върху софтуера
Вируси с директно действие - са вируси които се стартират нанасят своят удар върху софтуера и се "самоизключват", но остават като инфекция
Stealth - вирусите са най - коварните защото те причиняват големи щети и остават резидентни в RAM. Те още прикриват симптомите на вирусната инфекция и взаимодействат с различни антивирусни програми като принуждават програмата да каже че няма вируси. Тези вируси не показват промени по размерите на файла който са инфектирали което ги прави трудни за засичане и обезвреждане! Самият вирус лесно се укрива и трудно се премахва. Секторите от харддиска и (или) дискетата където е записан оригинала на вируса се маркират като лоши (механично повредени) въпреки че не са повредени по никакъв начин. Всички антивирусни програми който проверяват харддиска или дискетите "виждат" маркираното - "лош сектор" и го прескачат и не засичат вируса. Друга мярка за защита е заетата техника от полиморфичните вируси на самопроменящ се код на вируса за допълнителна самозащита
Макровируси - вируси специално написани на "Word macro language" и на "Visual Basic Macro language" като създават отделни макроси - вируси. Тези вируси често предизвикват правописни и стилистични грешки по текстовете на "WinWord"; "MacWord"; "DosWord" а също и по таблиците на "DosExcel", "WinExcel и "MacExcel" . Тези вируси не правят разлика между отделните версии на Word и Excel. Макро вирусите се пренасят като макроси по документи и таблици със записани макроси. Стартирането на макросите стартира и макро вирусите. Макро вирусите нападат първо файла Normal.dot (когато става дума за Word) или Normal.xlt (когато става дума за Excel), а после и всеки отворен документ
Логическите вируси - предизвикват не само множество щети но предизвикват и много логически грешки по време на работа. Те се активират ако определени условия се изпълнят правилно
Time-bomb - вирусите са вируси с назначена дата на активиране. Ако попаднат в компютъра преди датата на активирането им те само се размножават без да предизвикват повреди. На датата на активирането или след нея вирусите се активират и нанасят своят удар. Пример за такъв вирус е CIH (т.нар. Чернобил), който се активира на 26-ти април
MBR (Master Boot Record) - вирусите работят на принцип близък на Boot вирусите. С тази разлика че те не копират системните файлове а се "смесват" с тях и ги модифицират за да приемат вируса като част от тях което прави невъзможно премахването им. Когато от заразен системен харддиск или заразена от системна дискета се зарежда ОС, вирусите се зареждат отново успоредно с ОС и нанасят своят жесток удар върху софтуера
BIOS вирусите - това са тези вируси които освен че причиняват щети правят и промени по BIOS-a на компютъра или се записват там. Най-честите промени са свързани с флопитата често се обявява че флопитата не са инсталирани и компютъра не може да ги използва. Разбира се и често пъти вирусите така разбъркват данните от BIOS-а че компютърът не може да се стартира. Вирусите причинили всякакви промени промени по BIOS-a не позволяват нормалното преконфигуриране Трети вируси се самозаписват в BIOS-a и се самостартират от там още преди ОС да е заредена. Борбата с тези вируси е най-сложна защото те контролират целият хардуер и софтуер
Размножаващи се - тези вируси само се размножават без да причиняват никакви повреди и каквито и да било други щети и последици
Joke programs - всъщност те не са вируси, а шегаджийски програми които се разпространяват като вирусите. Тези програми не причиняват никакви щети. Те само извеждат глупави съобщения и още по-глупави шеги
Virus creating tool viruses - не са вируси, а инструменти за създаване на вируси в големи количества. Вирусите, създадени от тези инструменти обикновено са шифровани и лесно засечими както и лесно отстраними
ANTI-VIRUS viruses - не са вируси, а антивирусни програми които се разпространяват като вирусите и обикновено са блок за самотестване срещу вируси. Желателно е да не ги допускате по диска (дисковете) и дискетите си
Хардуерните вируси са вируси които спъват работата на хардуера по всякакви начини: симулирайки хардуерни проблеми, механически повредени сектори, по дисковете и дискетите, повреди по тях, провалят тестовете на дисковите контролери и принуждавайки компютъра да не работи с дадени компоненти от хардуера. Вируса FireBurn е точно такъв с цел самосъхранение блокира клавиатурата и мишката
COM вирус е този вирус който напада и заразява само .СОМ файлове
ЕХЕ вирус е този вирус който напада и заразява само .ЕХЕ файлове
СОМ/ЕХЕ - вирус е този вирус който напада и заразява както .СОМ, така и файлове и .ЕХЕ файлове
Суматорните вируси са предвидени да събират и закръглят стойности предизвиквайки много големи бъркотии. Започвайки от най-ниските нива на Excel и стигат до най-високите нива на счетоводни и ведомствени и подбанкови и банкови нива и функции. Тези вируси могат да объркат сметки, подменят стойности и резултати и знаци в зависимост от индентификацията на дадено действие и сумите и вида на стойностите. Често тези вируси вкарват в обръщение неверни стойности представяйки ги за верни както и да отхвърлят верните стойности като ги представят за грешни
Псевдорутерните са вируси които само смущават трансфера на данни като предизвикват частични задръствания по мрежите и трансферните линии. Попаднали на подходящо устройство или в главният компютър на мрежа те започват да се размножават и да предизвикват тотални задръствания по мрежите и трансферните линии и препращат информацията по различни вектори където тя се губи. E-mail и локалните мрежи са главното им поле на действие
Информационни замърсители са вируси с функции като на псевдорутерните само че за да предизвикат тотално задръстване и объркване на мрежите и на трансферните линии не е необходимо да са в главен компютър или устройство а където и да било по мрежата и устройствата. Често тези вируси пращат пратка на адрес различен от този който потребителя е посочил или обявяват съществуващ адрес в мрежа за невалиден или ако се набере грешен адрес вирусите го приемат за валиден и пращат информацията в различни вектори на трансфер където тя се губи
Полиморфните вируси са много трудни за засичане, идентифициране и премахване защото те постоянно променят своят код. Няма два еднакви кода на един и същ полиморфичен вирус който е способен да направи хиляди самомодификации с цел да се самопредпази от антивирусните програми. Принципа на полиморфията при вирусите е всяко копие да се кодира различно
Бинарни вируси са вирусите които са написани на машинен език и също като биокомпютърните вируси са в две части които взаимно се търсят една друга Това че са написани на машинен език ги прави малки и трудно засечими.
RAM вирусите са вируси които само се размножават и седят в оперативната памет (RAM) и окупират голяма част от нея и не се улавят от антивирусните програми сканират които RAM за резидентни вируси. Те не причиняват никакви щети но бързо и лесно се размножават. Тези вируси също често пъти заставят програмата да не стартира и да изведе съобщение за не достатъчно RAM-памет въпреки че компютъра в повечето случай има достатъчно количество RAM-памет за да изпълни програмата
Companion вирусите с вируси които са нещо средно между шегаджийските програми (joke programs) RAM-вирусите и размножаващите се вируси. Този тип вируси се записват в началото на програмата и при нейното изпълнение вируса задава някакъв въпрос. при правилен отговор вируса стартира програмата. При грешен отговор вируса или блокира компютъра или го рестартира
Вируси убийци - по непотвърдени данни съществува и такава категория вируси. Те не повреждат данни или каквото и да било друго, но убиват оператора. Такъв вирус са използвали в КГБ като крайна мярка на защита на компютрите им през студената война. Вируса се е казвал 666 и е обърквал до такава степен мозъчните вълни че е причинявял невероятно главоболие и смърт. Много любопитни хакери, кракери и американски експерти и програмисти са се опитвали да откраднат вируса но никой още не е успял...
FAT Scrabmlers - тези вируси така разбъркват двете копия на FAT че всичко записано на диска става негодно за каквито и да е манипулации. Двете Копия на FAT се разбъркват Всяко по различен начин с цел максимални щети. Няма Друг изход освен Форматиране от BIOS и след това предформатна подготовка с FDISK и повторно форматиране с Format /u /c /s
Java вируси - това са вируси които могат да заразяват само Java програми и заразяват всякакви компютри и операционни среди защото се стартират не от ОС а от браузера
Е - Mail вируси - особено актуална категория вируси разпространява се чрез електронна поща и използва адресната книга за да нападне нови компютри
WAP вируси - току що появила се категория с засега единствен представител - Timofonica нападат GSM, Palm PC и лаптопи ако те използват WAP. за сега няма данни за вредни кодове но се очаква да се получи нещо като разбъркване на мрежите, сривове, раздуване на телефонни сметки, разпращане на телефонни номера или адреси.
Забележка: вирусите за PC не могат да заразяват Power Machintosh и вирусите за Power Machintosh не могат са заразяват РС компютри, защото има разлики в интерфейса на двете групи хардуер. Двете групи са взаимно несъвместими. Тази забележка не важи за точка 28 (Java вирусите).
Вирусоподобни програми:
Червеи (Worms) - Програми които се самокопират но и заразяват други програми но не винаги причиняват щети
Host червеи - Имат нужда от локална мрежа за да се самокопират и за да могат да функционират
Net Worm - разпространява части от себе си по мрежа и има нужда от мрежа за да може частите му да работят съвместно. Може да съществува и на единичен компютър но се самокопира на различни места и/или дялове на харддиска
Троянски кон - това са програми които са скрити в други програми. Тази система е ефективна. докато основната програма върши нещо то в фонов режим се имплантира вирус или се създават други проблеми. Пример за това е FreeWare програмата ProMail 2000 v. 1.02 която служи като оптимизатор на мрежовия трафик и разпределение на пощата. Програмата създава файла ACCOUNT.INI в който се съдържат всички имена пароли и привилегии за достъп на всички потребители и информация за степента на защита на мрежата който файл се копира и копието му се изпраща като прикачен файл по електронна поща до създателя на програмата
"Терористи" (Droppers) - програми направени за заобикаляне на антивирусните защити. При създаване се използва мощна криптираща система със защитна цел. Тази криптираща система прави невъзможно откриването от антивирусни програми. "Терористите" най често транспортират и имплантират вируси
Бомби - Тези програми изчакват определено събитие на компютъра, което събитие ще ги стартира и те ще инсталират вируса който носят със себе си. Тези програми имат много и разнообразни начини на действие (все вредни) и се стартират от разнообразни събития в компютъра ви или в определени дни
INI програми - тези програми са във формат на стандартен INI файл. Много опасни и силно разрушителни. Модифицират се системните файлове на Windows. Това реално са вредни опции в INI файловете
BAT инфектори - асоциират се с BAT файлове. Може да се асоциират всякакви унищожителни програми съвместими с РС. Това е или елементарен BAT код или е програма която се извиква с модифицирани BAT файлове.
Защитата от вируси в организациите днес е изключително важно бизнес изискване, което се дължи на повишената честота на бързо разпространяващи се, разрушителни вируси. Много организации се защитават от вируси, като инсталират множество продукти за сигурност, но този подход е скъп и трудно се управлява. Symantec AntiVirus™ Enterprise Edition с Premium Anti-Spam Add-on осигурява антивирусна защита, филтриране на съдържанието и предотвратяване на спама, както за имейл сървъри и портали, така и антивирусна защита, защитна стена и откриване на непозволено проникване за десктопи с едно-единствено, цялостно и лесно за внедряване решение, което елиминира сложността и разходите при инсталирането на програми на различни производители. Цялостна защита от вируси и спам за всяка мрежа с едно-единствено, лесно за внедряване решение
КЛЮЧОВИ КОМПОНЕНТИ, СЪДЪРЖАЩИ СЕ В РЕШЕНИЕТО
Email (SMTP) gateway
Symantec Mail Security™ за SMTP осигурява високопроизводителна, интегрирана защита срещу вируси и нежелана информация още на първото ниво в корпоративната мрежа – при интернет портала за имейл (SMTP).
• ЗАЩИТАТА ОТ ПОТЕНЦИАЛНИ ОПАСНОСТИ ЧРЕЗ БЛОКИРАНЕ по приложения и заглавия дава допълнителна сигурност.
• ПОДДРЪЖКА НА ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ВКЛЮЧВАНЕ НА ТЕКСТ дава възможност да се включва персонален текст - като юридически отказ, към съобщенията които се връщат от системата до подателите на заразен имейл.
• АВТОМАТИЧНО-САМООБУЧАВАЩ СЕ БЯЛ СПИСЪК автоматично разпознава известните и сигурни адреси, като опростява генерирането на пълния бял списък с разрешени податели.
Web (HTTP) gateway
Symantec™ Web Security предпазва HTTP/FTP трафика със скалируемо и високопроизводиелно еднократно сканиране, като се използват филтриране на URL съдържанието и водещи антивирусни технологии.
• ПРЕДПАЗВА ОТ ПРОНИКВАНЕ В МРЕЖАТА НА ВИРУСИ И НЕЖЕЛАНИ ФАЙЛОВЕ чрез интегрирано евристично и списъково сканиране, осигуряващо Web филтриране и защита от вируси.
За имейл сървъри
Symantec Mail Security™ за Microsoft Exchange комбинира защита от нежелани имейли (спам), филтриране на съдържанието и отличена с награди антивирусна технология, за да предостави едно интегрирано решение за защита на имейл сървъри Microsoft Exchange 2000 и 2003.
• ОПТИМИЗИРАН ЗА EXCHANGE 2003 като включва поддръжка на новото Virus Scan API 2.5 и новия метод Spam Confidence Layer (SCL) за обработка на нежелани съобщения.
• ИНТЕГРИРАНА ИМЕЙЛ ЗАЩИТА помага на администраторите да обновяват системата, без да спират сканирането за вируси или да спират/рестартират самите сървъри.
Symantec Premium AntiSpam™ Add-on
Инсталиран със Symantec Mail Security for Exchange & Lotus Notes (част от Enterprise Edition), Symantec Premium AntiSpam Add-on повишаващи сигурността и продуктивността на имейл кореспонденцията, като предоставя на фирмите подобрена система за защита от спам и други имейл заплахи.
ОСНОВНИ МОМЕНТИ
- 95% ефективно прихващане на спам
- 99.9999% точност
- Защитава над 300 милиона потребители
- Филтрира над 15% от световния имейл поток и над 100 милиарда имейла на месец3
- Защитава 9 от топ 12 на американските Интернет провайдери 4
- Автоматични, своевременни и надеждни ъпдейти на всеки 5 до 10 минути
- Световни оперативни центрове в САЩ, Ирландия, Австралия и Тайван
Прихващайте повече спам прецизно
Това отличено с награди решение поддържа множество ефективни технологии, глобално разпределени оперативни центрове, патентована мрежа за разпознаване на спам и механизъм за обновяване на филтрите в реално време. Некоректното разпознаване на имейл от надежден източник като спам води до пропуснати ползи в бизнеса и до снижаване на продуктивността на крайния потребител. Като решение с най-високо ниво на точност Symantec Premium AntiSpam (базиран на технологията на BrightMail) гарантира, че потребителите няма да пропуснат важни за тях съобщения. Предпазните мерки включват всекидневен мониторинг от страна на Symantec на точността и автоматичен преглед на всички потенциално фалшиви тревоги.
С лесна поддръжка
Редица антиспам решения представляват допълнителен товар за администраторите, но Symantec Premium AntiSpam постоянно и автоматично се осъвременява с последните антиспам защити, без да изисква каквото и да било настройване на филтрите от страна на администраторите.
Многослойна антиспам защита
• Над 17 различни технологии за филтриране, в това число и сигнатури и евристичен подход
• Регулируем праг на спам защитата за индивидуална настройка на нивата на ефективност и точност
• Филтри с езикова настройка за блокиране на спам на езици, различни от английски.
• Филтри за защита от имейли с подвеждащо съдържание
Как работи
Тук се поставя схемата от pdf-брошурата
За работни станции и мрежови сървъри
Symantec AntiVirus™ Corporate Edition осигурява лесна за управление антивирусна защита за различни платформи, работни станции и сървъри, гарантираща непрекъсваемият работен процес и продуктивност на потребителите в цялата организация.
• РАЗШИРЕНАТА СИСТЕМА ЗА БОРБА СЪС ЗАПЛАХИТЕ открива нежелани приложения като шпиониращи и рекламни програми, както и идентифицира източника на смесени заплахи, разпространявани чрез споделени файлови дялове.
• ЗАСИЛЕНА ИМЕЙЛ ЗАЩИТА предпазва клиентските системи от разпространяване на червеи чрез имейл и също така сканира приложенията към тях, доставяни с помощта на POP3 клиенти за поща.
• ЗАСИЛЕНА ЗАЩИТА НА ОТДАЛЕЧЕНИ ПОТРЕБИТЕЛИ гарантира, че системите са в пълно съответствие с корпоративните антивирусни правила още преди разрешаването на достъп до корпоративната мрежа.
Централизирано управление за работни станции и мрежови сървъри
Symantec AntiVirus Enterprise Edition опростява администрирането и защитата на работните станции и мрежовите сървъри.
• ЦЕНТРАЛИЗИРАНО УПРАВЛЕНИЕ чрез централната конзола за управление Symantec System Center™ позволява на ИТ мениджърите да внедряват и обновяват антивирусните решения и дефиниции и да създават, налагат и осъвременяват политиките, за да гарантират, че мрежовите сървъри и работните станции са правилно конфигурирани и защитени независимо от платформата.
• ЦЕНТРАЛИЗИРАН ОДИТ НА МРЕЖАТА идентифицира както незащитените и уязвимите от вирусни атаки системи, така и защитените от Symantec AntiVirus, McAfee VirusScan, Trend Micro Office Scan, Computer Associates или антивирусни продукти на трети страни.
Автоматичен цикъл за антивирусна защита
Symantec AntiVirus Enterprise Edition предлага набор от технологии, които засилват възможностите за автоматизиран отговор на заплахите.
ИНКОРПОРИРАНЕ НА ВОДЕЩИ ТЕХНОЛОГИИ The Digital Immune System™ автоматизира подаването на потенциални вирусни заплахи и автоматично доставя антивирусни дефиниции за определения компютър или за цялата организация. Инфраструктурата се състои от хардуерни ресурси, специфичен дизайн на информационната архитектура, както и последни сканиращи модули и Web търсачки. Модулната сканираща технология NAVEX™ обновява вирусните дефиниции и машината за сканиране без да се налага преинсталация на софтуера или рестартиране на системата. Технологията LiveUpdate™ осигурява автоматична доставка на вирусни дефиниции по график, за да осигури най-съвременна защита. Евристичната технология за разпознаване Bloodhound™ идентифицира новите вируси, като открива вирусоподобно поведение. Bloodhound разпознава до 90% от новите макро вируси и до 80% от новите и непознатите вируси за изпълними файлове, включително зловредните мобилни кодове.
• ИЗПРАЩАНЕ НА ФАЙЛОВЕ СЪС СЪМНИТЕЛНО СЪДЪРЖАНИЕ Интернет базираните технологии заедно с Closed Loop Automation – позволяват на администраторите директно и автоматично да изпращат съмнителните файлове на Symantec чрез HTTPS по интернет без специална намеса. Антивирусните дефиниции могат първо да бъдат изпробвани или да бъдат автоматично разпространени до заразената точка или до цялата организация
С подкрепата на Symantec Security Response
За да осигури най-съвременна, денонощна защита Symantec AntiVirus Enterprise Edition разчита на подкрепата на Symantec Security Response – най-големият екип от експерти в индустрията идентифицира и неутрализира вирусите преди те да проникнат в мрежата и да се разпространят из организацията. Symantec Security Response реагира бързо и глобално на появили се вирусни заплахи не само с изготвянето на решения но и с работата над превантивни мерки за предпазване от бъдещи опасности.
Грипът се предава по въздушно-капков път чрез говорене, кихане или кашляне. Грипните вируси се променят , с което се обясняват и честите рецидиви на болестта при един и същи човек - той не може да си създаде имунитет. Когато попаднат в организма, те развиват възпалителен процес, засягащ цялата дихателна система. Заболяването подтиска имунната система, което създава условия за появата на бактериална инфекция.
При децата понякога има стомашни проблеми като гадене, повръщане или диария. Усложнение при грип може да бъде бактериална пневмония, може да се влошат хроничните заболявания (астма или диабет). При децата често се получава синузит или отит (възпаление на средното ухо).
Грипът е вирусна инфекция, протичаща с внезапна висока температура, болки в ставите, втрисане, кашлица, болка, обща отпадналост. За разлика от настинката, чието разпространение се ограничава само до горните дихателни пътища, грипът засяга целия организъм. Той е най – тежката сезонна инфекция и поразява всяка година милиони хора по света.
Около болния се създава "заразна зона" с висока концентрация на грипни вируси, достигаща радиус 2 – 3 метра.
• при кихане се отделят 10-15 хиляди частици;
• при кашлица - 100-800 хиляди частици;
• при говор - 250 частици / минута.
Всяка година 5% до 30% от населението се заразява , а 95% от заразените се разболяват. Грипът е опасно заболяване. Той нарушава работоспособността за около седмица. Може да се усложни с бактериална инфекция или да обостри хронично заболяване.Грипът засяга и други органи, като сърце, бял дроб, бъбреци, възпаление на средното ухо, стомашно – чревният тракт.
Грипният вирус се среща в три типа - А, В и С, които предизвикват заболявания с различна тежест. Грипният вирус тип А предизвиква най-тежките форми. Поразява както човека, така и някои животни и птици.
Грипният вирус се различава от множество други вируси по структурата си и произтичащата от нея изменчивост. Той всяка година се видоизменя, което пречи на организма да изгради имунитет към грипните вируси, поради което възникват различни по тежест грипни епидемии.
Ежегодно се извършват незначителни промени в грипния вирус (антигенен шифт). На нередовни интервали (10 – 40 години) се появяват вируси със силно променена структура (антигенен дрейф). В тези случаи се развиват световни епидемии – пандемии.
Ако два различни вируса (на човешки и на птичи грип) заразят една и съща клетка, може да настъпи “размесване” на съставните им части и така да се образува нов (разпространяващ се сред хората) вирус.
Грипните вируси тип А са причинители на тежки епидемии и пандемии.
Вирусът на грипа е слабо издържлив. При стайна температура загива за 2-3 часа. При температура 4°С издържа 2-3 седмици. Нагряване до 50-60°С както и всички дезинфекционни средства и ултравиолетови лъчи (слънчева светлина) убиват вируса за няколко минути.
Птичият грип е вид грип, вирулентен при птиците. Описан е за първи път в Италия през 1878 г. като „птича чума“, а през 1955 г. става ясно, че е разновидност на грипните вируси. Причинител е вирусът на птичия грип . Всички птичи грипове-вируси принадлежат към родa на грипния вирус А и са сегментирани РНК вируси с отрицателна верига. Птичият грип се разпространява по въздуха и чрез изпражненията. Дивите птици често изпълняват ролята на резистентни носители, предавайки го на по-чувствителни домашни породи. Може да се предава и чрез заразени храна, вода, инвентар и облекло. Няма доказателства, че вирусът може да оцелее в месо, подложено на щателна термична обработка.
ВИРУСИ
Ултрамикроскопични неклетъчни организми. Открити са (вируса на мозаичната болест по тютюна) през 1892 от руския учен Д. Й. Ивановски. Размери - 20-350 nm, форма - сферична (икосаедри, сфери с шипчета), пръчковидна и др. Вирусната частица (вирион) се състои от нуклеинова киселина (винаги само 1 тип - ДНК или РНК) и белтъчна обвивка (капсид със или без надкапсидна мембрана). Вирусите са вътреклетъчни паразити. Размножават се (реплицират се) само в живите клетки, като използват материал на клетката гостоприемник, белтъксинтезиращия апарат (рибозоми) и енергийната и система. Съставките им се синтезират разделно по време и място (разделна репликация), след което се съчетават и образуват вириони. Вирусите са разпространени повсеместно в природата. Поразяват всички групи живи организми, причиняват заразни и туморни заболявания у човека, животните и по растенията.
КОКИ
Широко разпространена група бактерии с кълбовидна, яйцевидна, бобовидна, костилковидна форма. Според броя и разположението си коките са единични (монококи), двойни (диплококи), верижно свързани (стрептококи), гроздовидно струпани (стафилококи) и др. Повечето са сапрофитни и нормални обитатели на здравия организъм; някои видове (пневмококи, гонококи, менингококи, стрептококи, стафилококи и др.) са болестотворни, причиняват най-общо гнойно-възпалителни процеси и локални и системни инфекции у човека и животните.
МИКОБАКТЕРИИ
Пръчковидни, често изкривени и разклонени бактерии. Широко разпространени в почвата. Участват в минерализацията на органичните остатъци. Някои предизвикват болести по човека (туберкулоза, проказа), животните и растенията. Клетъчната им стена има силни имуностимулиращи свойства (адювант).
РЕТРОВИРУСИ
РНК съдържащи вируси, чийто жизнен цикъл е различен от жизнения
ХЕПАТИТНИ ВИРУСИ
Шест различни по своята морфоло¬гия, физични и химични свойства виру¬си, класифицирани към различни родо¬ве и семейства, са обособени по-долу в изложението като една група под назва¬нието хепатитни вируси. Всички те са причинители на вирусни хепатити.
Вирусните хепатити са остри инфек¬циозни заболявания, характеризиращи се с увреждане паренхима на черния дроб и появата в някои случаи на жълтеница. Предават се по фекално-орален, или па-рентерален полов и вертикален път. Раз¬пространяват се спорадично или епиде¬мично. Едни засягат предимно децата, други — всички възрасти.
Значението на вирусните хепатити се определя от широкото им разпростране¬ние по света, високата заболяемост и леталитет, особено в детската възраст и значителните икономически щети и раз¬ходите за профилактика и терапия на съ¬щите.
Към групата хепатитни вируси понас¬тоящем са включени 6 различни вида ви¬руси, принадлежащи към четири вирусни семейства. Те са както след¬ва:
1. Hepatitis А virus (HAV), причинител на вирусния хепатит А (ВХА), наричан още хепатит с най-краткия инкубацио¬нен период. Предава се по фекално-ора¬лен механизъм (път).
2. Hepatitis B virus (HBV), предизвик¬ваш хепатит В (ВХВ) - инфекция, на¬ричана в миналото още хепатит с дълъг инкубационен период. Предава се парентерално - с множествен механизъм на предаване. Протича под разнообразни клинични форми - остра и хронична, много често безсимптомно и със значи¬телно вирусоносителство. Може да дове¬де до развитие на хепатоцелуларен карцином.
3. Hepatitis C virus (HCV), причинител на хепатит С (ВХС). Предава се парантерално и по полов път. Около 50% от бол¬ните от хепатит С развиват хроничен хе¬патит и много от тях след това — циро¬за, а в някои страни (Япония) — хепатоцелуларен карцином.
4. Hepatitis D virus (HDV), причинител на хепатит D — т. н. Delta - инфекция (ВХД), възникващ винаги като коинфекция или като суперинфекция с вирус¬ния хепатит В. Предава се парентерално чрез множествен механизъм, както и при НВV.
5. Hepatitis E virus (HEV), причинител на вирусния хепатит Е (ВХЕ). Предава се по фекално-орален път (главно със за¬разена вода). При бременните предизвик¬ва екзитус от 20% до 46% от случаите. Разпространява се предимно в някои ра¬йони на света — Индия и др., но и в други страни с различна честота.
6. Hepatitis G virus (HGV) — вирусен хепатит С (HGV).
В общата характеристика на хепатит¬ните вируси трябва да се отбележи:
1. Всички хепатити са антропонозни заболявания. Хепатитните вируси не пре¬дизвикват инфекция в подопитните жи¬вотни, с изключение на някои видове маймуни, които могат експериментално да бъдат заразени. Хепатитните вируси не се размножават и в кокоши ембриони. Трудно или въобще не се размножават в различни видове клетъчни структури. По¬ради това кокоши ембриони и клетъчни култури въобще не се използуват в диаг¬ностичната практика.
2. Всички хепатитни вируси имат ти¬пово специфичен антигенен строеж с доб¬ре изразени антигенни свойства. При пре-боледуване в макроорганизма се синте¬зират и доказват комплементсвързващи, преципитиращи и вируснеутрализиращи антитела, спрямо всички антигени на вириона им. Доказването на хепатитните антигени и антитела в организма на болните, преболедувалите и здравите индивиди е основен метод за доказване на вирусните хепатити и изучаване нивото на колективния имунитет (разппостранението на хепатитните вируси сред населениет). При всички хепатити болните придобиват траен доживотен типовоспецифичен имунитет.
3. Резистентността на хепатитните вируси спрямо физични, химични и други фактори от външната среда е голяма, особено при обикновена температура. Това играе важна роля при разпростране¬нието на хепатитите и борбата с тях.
4. Клиничната картина на вирусните хепатити е една и съща, независимо от вируса причинител на заболяването. Всички хепатитни вируси могат да пре¬дизвикат леки, средно тежки и тежки форми. Към най-тежките се отнасят фулминантните форми — остра чернодроб¬на недостатъчност и хепатална кома.
5. Според механизма на предаване се подразделят на две групи:
а) Причинители на хепатити, преда¬ващи се по фекално-орален път (ВХА и ВХЕ).
6) Причините на хепатити, предава¬щи се парентерално — по множествен механизъм — полов път, при медицин¬ски манипулации — кръвопреливания, хирургични и стоматологични интервации и пр. (ВХВ, ВХС ВХД и G). Важно място при разпространението на хепатит В заема половия път. В обкръжението на носители на НВV се поддържа непре¬къснато предаване на НВV инфекцията.
6. Посочените по-горе свойства обус¬лавят широкото разпространение на ви¬русните хепатити в света, особено в стра¬ните с влошени санитарно хигиенни ус¬ловия. Само от ВХВ, по данни на СЗО заболяват годишно 50 милиона души умират по 2 милиона и се регистрират 300 милиона хронични носители. В Бъл¬гария годишно заболяват от вирусни хе¬патити от 8 000 до 23 000 души. От тях 75% са от хепатит А, 20% — от хепатит В и 5% — от другите хепатити. Има вече описани случаи и от хепатит Е.
Причинители на хепатити, предаващи се по фекално-
орален път
Хепатитен А вирус (Нитап hepatitis А virus)
Обща характеристика. Вирусният хе¬патит А (ВХА) е остро инфекциозно за¬боляване, от което боледува само чове¬кът и се характеризира с увреждане на паренхима на черния дроб и поява на жълтеница. Предава се по фекално-орален механизъм — с водата, хранителни продукти и замърсени ръце. Разпростра¬нява се спорадично и епидемично, като засяга предимно децата. Причинява се от Нитап hepatitis А virus (НАV), принадле¬жащ към род Heparnavirus (от Нер+гпа) от семейство Picornaviridae. До скоро бе наричан Нитап enterovirus 72..
История. Хепатитът като заболяване е известно още от VIII век, но заразният му характер е научно обоснован едва през 1888 г. от С. П. Боткин. През 1947 г. са приети термините А и В хепатити. В 1973 г. St. Feistone и съдрудници изоли¬рали причинителя на вирусния хепатит А. По-късно (1975 и 1978 г.) са разрабо¬тени съответно радиоимунният и имун-ноензимният метод за доказване на НАV и анти – НАV - антитела. През 1990 г. бе въ¬ведена в практиката инактивирана вак¬сина Наvrix.
Морфология. Причинителят на вирус¬ния хепатит А (ВХА) има размери 27—32 nm, икосаедрична форма с кубична си¬метрия. Съдържа едноверижна РНК, ня¬ма външна обвивка.
Антигенен строеж. Познат е само един серологичен тип. В организма на заразе¬ния човек стимулира образуването на IgM и IgG антитела.
Резистентност. ВХА е устойчив при третиране с етер и киселини. При 60 °С издържа 1 час, при 100 °С - 30 минути. Запаз¬ва своята инфекциозна активност при из¬сушаване и съхранение на 25 °С повече от месец, а при минус 25 °С години наред. Във фекалии и върху предмети във външната среда се съхранява от няколко седмици до няколко месеца. Може до бъде инактивиран със сигурност чрез автоклавиране при 121 °С за 20 минути и чрез сух го¬рещ въздух при 180 °С за 1 час.
Остатъчният хлор в количество 0,2 – 0,3 mg/l инактивира ВХА за около 30 минути. Хлорните препарати го унищожават при продължителна експозиция. Вирусът е по - чувствителен към новите дезинфекциозни средства - хлорин, хибискръб, салвон и др.
Култивиране и патогенност за опитни животни. ВХА (HAV) е патогенен само в експериментални условия за шимпанзета и мармасети. Не се размножава в кокоши ембриони, много трудно, и то само в някои видове клетъчни култури, заради което последните нямат значение за диагностичната практика.
Епидемиология, патогенеза и клинична картина. ВХА е антропоноза. Източника на заразата е болният човек и то още предимно в предикгеричния стадий. Вирусът се излъчва с фецеса, урината и слюнката на болния човек. В предиктерния период болният е заразителен около три седмици, а след появата на жълтеницата излъчването на вируса рязко спада. Предаването на вируса става по фекално - орален механизъм — с водата, хранитерните продукти и по контактно- битов път - главно със замърсени ръце, предмети и др. Разпространението на HAV е пряко свързано със социално-икономическите условия и нивото на общественото здравеопазване.
Входна врата е устната кухина. Макар и рядко е възможно предаването на вируса да стане и чрез слюнката, назофарингеален секрет и кръв, а при хомосексуалистите и чрез орален секс. Липсва вертикално предаване.
Възприемчивостта към ВХА е голяма, като контагиозният индекс е най-висок при децата и най-нисък в третата декада и нагоре. Това осигурява възможност за битова имунизация на населението.
Попадналият в чревния тракт хепатитен вирус тип А се размножава. Инфекциозният процес преминава последователно през първична репликация в чревната лигавица, регионерните лимфни възли, първична виремия, ретикулотистиоцинарната система. Засягат се предимно клетките и периферията на чернодробното делче, но механизмът на увреждане не е напълно изяснен.
Заболяването протича в четири стадия: инкубационен период, предиктеричен, иктеричен и реконвалесцентен. Около 2/3 от заразените прекарват безжълтенични форми на заболяването.
Инкубационният период е от 9 до 50 дни.
В прежълтеничния период заболяването започва обикновено остро с отпад¬налост, безапетитие, тежест и болки в епигастриума, повишена температура.
През жълтеничния (иктеричния) пе¬риод пожълтяват най-напред склерите, след това лигавицата на езика и твърдо¬то небце и накрая цялото тяло. Още в края на преджълтеничния период ури¬ната потъмнява, изпражненията се обезцветяват, стават хипохоличии. Черният дроб се палпира увеличен под ребрена¬та дъга. Функционалните увреждания на черния дроб се доказват с промените, настъпващи в някои биохимични показатели – повишени стойности на серумните трансминази, положителни проби за билирубин и увеличен уробилиноген в урината.
В реконвалесцентния период иктерът намалява, нормализират се апетита, размерите на черния дроб и функционалните проби. Еволюцията на заболяването е благоприятна - не довежда до хронифициране. Леталитетът е нисък – 0,2 – 0,3 – 0,5%.
Имунитет. Преболедувалите придобиват траен доживотен видовоспецифичен имунитет. IgM – антитела се доказват в кръвта още в края на инкубационния период и в началото на манифестиране на заболяването и се съхранява до 6 – 12 месеца. Обратно – анти – HAV IgG – антитела се установяват няколко дни след появата на IgM и се съхраняват след това цял живот. В резултат на масовата битова имунизация до 80% от населението по 20 - годишна възраст има анти – IgG – антитела, гарантиращи невъзприемчивостта към повторно заболяване.
Микробиологична диагноза. За изслед¬ване на болния се вземат кръв за серологично изследване, фекалии за вирусологични изследвания и урина. Изолирането на НАV от фекалии е трудно и се про¬вежда само с научни цели. Вирусът в тях се доказва чрез директния и имунно-електронномикроскопски метод. В прак¬тиката се използува серологичното пот¬върждение на ВХА с т. н. панел за остър вирусен хепатит. Панелът включва изслед¬ване за три хепатитни маркера: анти - НАV IgM, анти – HBc IgM, НВsAg. С този па¬нел се уточнява типът хепатит — ВХА, ВХВ или ВХС. Със серологично изслед¬ващи за хепетит А маркери се потвърж¬дава клиничната диагноза, следи се про¬цеса на оздравяване и се определя прог¬нозата. Изследването на трансаминазната активност също подкрепя диагнозата. Въз основа на клиничните, епидемиологич¬ните и серологичните данни се поставя точната диагноза, пътищата и факторите на предаване. На тази основа се набелязват необходимите противоепидемични мерки за бързо ликвидиране на създадената епидемична обстановка.
Специфична профилактика. Прилага се хепатитна А ваксина - Наvrix. Тя представлява инактивиран с формалин хепатитен А вирус (щам НМ175), адсорбирана с алуминиев хидрооксид. Прилага се мускулно по 1 ml в областта на m. deltoideus двукратно с интервал от 1 месец. Вак¬сината се прилага повсеместно в хиперендемични зони за ВХА. В междинни зо¬ни, (в които спада и България) следва да се имунизират само рискови континген¬ти, с висок риск за инфектиране и спе¬циално пътуващите в ендемични зони.
Пасивната профилактика на хепатит А се провежда с гамаглобулин — стан¬дартен или специфичен, получен от преболедувалите от хепатит А. Създаденият имунитет обаче е краткотраен — до три седмици.
Хепатитен Е вирус (Нитап hepatitis E virus)
Обща характеристика. Вирусният хе¬патит Е е остро инфекциозно заболява¬не с увреждане на черния дроб и поява на жълтеница. Предава се по фекално-орален път, както при вирусния хепа¬тит А. Засяга предимно възрастни меж¬ду 15—30 години, много често бремен¬ни жени с висок леталитет. Доказани са случаи и у нас. Разпространен е в Ин¬дия, Непал, Вирма и др.
История. За първи път заболяването е наблюдавано в Индия 1955 г. по време на епидемия от жълтеница със заболе¬ли 29 300 лица. Описано е пак там през 1980 г. Причинителят на заболяването е идентифициран от С. Балоян и сътр., екс¬периментално у доброволци чрез доказва¬не на антитела. Наречен е хепатит Е вирус — Нитап hepatitis E virus. Включен е към род Hepevirus на семейство Caliciviridae.
Морфология. Причинителят на хепа¬тит Е (НЕV) представлява вируидна час¬тица с размери 27—34 nm, приличаща на норуолк вирусите. Вирионът съдържа едноверижна РНК и капсид с икосаедрална симетрия. Няма външна обвивка. С фекалии от болни от ВХЕ може да се предизвика експериментална инфекция в някои видове маймуни, при които за¬боляването протича с виремия и отде¬ляне вируса с фекалиите.
Резистентност. Вирусът е високоустойчив във външната среда и към дезин¬фекционните средства. При 60 °С издър¬жа 10 часа, при 100 °С - 5 минути и при обра¬ботка с формалин - 96 часа.
Епидемиология, патогеиеза и клинич¬на картина. Хепатитът е антропоноза. Из¬точник на заразата е болният човек, кой¬то отделя вируса основно в предиктеричния период. Механизмът на предаване е както при хепатит А — фекално-орален. Възприемчивостта е всеобща. Заразата се предава чрез замърсени с вируса води, със замърсени ръце и по-малко с пред¬мети от външната среда. Заболяването се разпространява основно епидемично и по-рядко спорадично.
Клиничната картина наподобява тази на хепатит А. Жълтеницата продължа – 2 - 3 седмици но не се установява при всички болни. В детска възраст повечето случаи са аниктерични. Оздравяването настъпва бързо и е пълно. Хронифициране на процеса не се наблюдава.
Имунитет. Преболедувалите придобиват траен видовоспецифичен имунитет и наличие на антитела в серума. Микробиологична диагноза. За изследване на болните се вземат кръв, фецес и урина. Доказването на вируса е трудно. Използва се имунноелектронна микроскопия или имунноензимен метод (ELISA). Серологичните изследвания се извършват с тестове за откриване на HEV по метода ELISA и имунофлуоресценция.
Специфична профилактика. Не е разработена.
Причинители на хепатити, предаващи се по множествен механизъм Хепатитен В вирус (Нитап hepatitis В virus)
Обща характеристика. Вирусният хепатит В (ВХВ) е остро инфекциозно забо¬ляване, характеризиращо се с увреждане в чернодробния паренхим и появата на жълтеница. Може да протече с картината на леки, абортивни и амбулаторни форми, а много често и безсимптомно, със значително заразоносителство. Заболяването често пъти минава в хроничен стадий, където може да еволюира в чернодробна цироза н хепатоцелуларен рак. Източник на заразата е болният и вирусоносителят. Има множествен механизъм на предаване, засяга всички възрасти, но предимно детската(майка - дете) и активната (20-30 години) - полово предаване.
История. Заболяването като жълтеница е известно още от древността, но е отчислено като самостоятелно заболяване мнието под названието „серумен хепатит " едва през 1940 г. През 1965 г. В. Вlumberg - казва (открива) в човешки серуми авст¬ралийски антиген (НВsАg), през 1967 г. S. Кгugman приема вирусната му етиоло¬гия (щам МS - 2). Структурата на вируса е изучена в следващите 1970-1987 г. и са създадени няколко вида ваксини за про¬филактика на заболяването. Причините¬лят на вирусния хепатит В принадлежи към род Orthohepadnavirus от семейство Hepadnaviridae (от Нера + dna = Hepadna).
Морфология. Хепатитния В вирус има размери 42 nm със сферична форма, из¬вестен като частиците на Дейн (Dane). Външната повърхност т.е. обвивката, съдържа HBsAg – (от surface - повърхностен), който изгражда нуклеокапсид с диаметър 27 nm, наречен соге антиген (НВsАg). Вирусният генов представлява двойноверижна циркулярна ДНК. Вторият ядрен антиген — раз¬творимият антиген се нарича НВеАg и се получава след разрушаване на вириона с детергент. И трите антигена стиму¬лират в макроорганизма синтеза на спе¬цифични антитела — съответно анти - НВs, анти - НВс и анти-НВе, чието съчетание в организма между тях се означава като серелогичен профил.
Резистентност. НВV е един от най-устойчивите във външна среда спрямо физични и химични фактори. При стай¬на температура издържа до 6 месеца, при 56 °С - 10 часа, при 60 °С — 4 часа. При 100 °С се инактивира за 1 минута. Формалин в концентрация 1:4000 го инактивира за 72 часа. При минус 20 °С се запазва за повече от 20 години. Вирусът е издържлив и на действието на дезинфекциозните сред¬ства. По-чувствителен е към хлорните препарати и новите дезсредства — хибитан, салвон. Хлорът във водата 0,2— 0,3% го убива за около 1 час.
Култивиране и патогенност за опитни животни. НВV, с изключение на шимпанзето, не е патогенен за лабораторни¬те опитни животни, за кокоши ембрио¬ни и клетъчните култури.
Епидемнология, патогенеза и клинич¬на картина. Вирусният хепатит В е антропоноза, широко разпространена в све¬та, разделен условно на три зони, спо¬ред HBsAg носителство: 1) Зона с ниска ендемичност — (с носителство 0,1—0,5%) — Канада, Западна Европа, Австралия; 2) Зона със средна ендемичност — (с носителство 2—10%) — Русия, Югосла¬вия, Румъния, България и 3) Зона с ви¬сока ендемичност — (с носителство над 10%, някъде и до 50%). У нас носителството е около 3,5%.
Единствен източник на заразата е бол¬ният човек и различните категории зара¬зоносители. HBsAg се съдържа във всяка телесна течност, секрет, екскрет: кръв, ликвор, синовиална течност, жлъчка, плеврален ексудат, асцитна течност] майчино мляко, урина, сълзи, пот, слюнка, лигавици, стомашен сок, спер¬ма, пъпна връв, плацента, околоплодни води и пр., което показва, че НВV също се отделя с тях във външната среда. Множествената локализация позволява излъчването на вируса от организма как¬то по естествен път — непрекъснато, та¬ка и по изкуствен път — по-рядко с вся¬ка течност — секрет и екскрет. Следова¬телно извеждането на НВУ от организма има универсален характер. Бол¬ният от ВХВ е заразителен още в инку¬бационния период. Вирусът постъпва в организма предимно през наранена ко¬жа и интактна лигавица. Заразяващата до¬за е много ниска — 10-6 до 10-7.
Основният механизъм на предаване на ВХВ, възникнал в хода на еволюцията, е естественият, обусловен от множест¬вената локализация на причинителя и възможността за универсални пътища и фактори за предаване.
Естественото (непарентерално) пре¬даване включва основно половото (сек¬суален контакт), предаването в бита (контактно-битов път и трансплацентарното предаване от майката на плода или постнатално с майчината кърма. Важнf място в предаването на ВХВ има съшо така семейното му разпространение — полово — между съпрузи, майка — дете и между всички членове на семейството.
Изкуственото (артифициапно) предаване е свързано с медицински манипулации - хирургични, стоматологични и други, при използване на нестерилни инструменти, трансфузия на кръв и кръвни препарати. Затова често се установяват заболявания от ВХВ и заразоносителство сред медицинските работници.
Възприемчивостта на човека към хепатит В е всеобща, но най-често боледуват децата и лица от 20 до 30 години.
В патогенезата на хепатит В има две фази – фаза на репликация и фаза на интеграция на вируса. Фазата на репликация включва активното възпаление на черния дроб, наличие в кръвта на черния дроб на HBsAg, HBеAg, свободни вириони. Във фазата на интеграция на вируса няма активен възпалителен процес в черния дроб, но е на лице продукцията на HBsAg, HBV ДНК е интегрирана в хепатоцитите. Счита се, че тази фаза е в основата на хроничното носителство, хепатитната В вирусна цироза и главна причина за възникването на хепатоцелуларния карцином.
След инкубационен период от 8—12 седмици, а в някои случаи и повече се развива клиничната картина на хепатит В, която е сходна, но по-тежка от тази на хепатит А. Предполага се, че вирусът не уврежда директно хепатоцитите, а промените в тях са имунномедирани, например участие на вирусопецифични цитотоксични Т-лимфоцити, които ата¬куват инфектираните чернодробни клет¬ки. Протичането на хепатит В може да бъ¬де остро, подостро или хронично като неактивен или активен хепатит. Възмож¬на е и хепатална кома — пълно безсъз¬нание , силно намаление на черния дроб, хеморагична диатеза и др. Леталитетът при хепатит В е 2—3%. Около 10% от преболедувалите остават трайни заразоноси¬тели. Усложненията след преболедуване и носителство са тежки и сериозни — чернодробна цироза и хепатоцелуларен карцином.
Имунитет. Преболедувалите както и прекаралите инапарентно хепатит В при¬добиват траен доживотен видовоспецифичен имунитет, който ги защитава и от хепатит D.
Микробиологична диагноза. За изслед¬ване на болния се взема кръв за вирусологично, серологично и биохимично из¬следване. В практиката за серологичното потвърждение на ВХА се използва т.н. панел за остър вирусен хепатит с трите хепатитни маркери, както при диагно¬зата на ВХА.
Специфична профилактика. За актив¬на профилактика на хепатит В са разра¬ботени и изпитани с успех различни ви¬дове ваксини: 1) НВsАg, добит от серу¬ма на позитивни носители на НВsАg пречистен и инактивиран с формалин, топлина и др.; 2) НВsАg, добит чрез ре-комбинантна ДНК на дрожди Saccharo – myces cerevisiae или клетъчни култури и 3) Рекомбинантни с Vaccina virus. У нас ваксинацията против хепатит В се из¬вършва задължително с ваксина Engerix. В още в родилния дом през първите 24часа след раждането — мускулно с 0,5 ml (I прием), на 1 месец — II прием и след 6 месеца — трети прием със същата доза мускулно. Създаденият имунитет има продължителност 5 години, след което се прави еднократно реимунизация. Иму¬нитетът след ваксинация срещу хепатит В защитава и срещу хепатит D.
Към пасивна профилактика с гама-глобулин се прибягва рядко. Имунитетът придобит с него е краткотраен — около три седмици.
Хепатитен D вирус (Нитап hepatitis D virus)
Обща характеристика. Хепатит Д (ВХД) е остра инфекция, подобно на останалите хепатити. Протича винаги ка¬то коинфекция с хепатит В. Източник на заразата са болните и вирусоносителите. Основният механизъм на предаване е по полов и битов път и по-рядко — парен-терално.
История. Вирусният хепатит В е от¬крит през 1977 г. от Марио Ризето (Маrio Rizzeto), който описва нова анти-ген-антитяло система, наречена НВsАg - асоциирана делтаинфекция. С екстрахиране на делтаагента от чернодробните клетки са разработени специфични антиделта-серуми за диагностициране на инфекцията (заболяването).
Морфология. Вирусният хепатит D се причинява от Нераtitis D virus (Delta - вирус, Delta - атент), принадлежащ към род Аевшьэсикя, сем. Сystoviridae. Делта агентът се открива в клетките на черния дроб във вид на гранули или на частици с разме¬ри 20-30 nm. Съдържа нискомолекуляр-на РНК. В серума на болните хепатитният D вирус (HDV) се открива като час¬тица с размери 35—37 nm обвита с НВsАg и съдържа хепатитен D антиген (HDAg) и РНК молекула във вътрешността си.
Делта агентът представлява дефектен хепатотрофен вирус. За своята репликация изисква помощната функция на НBV и може да причини инфекция само при нападане на неговия (на НBV)геном.
Рeзистентност. HDV е изключително устойчив във външна среда. Издържлив е на висока температура, киселини. Инактивира се в алкална среда, трихлороцетна киселина и, отчасти, от йонизиращи лъчения. При минус 70 градуса по Целзий запазва жизнеспособността си за 1 година. С HDV може да се предизвика eкспериментална инфекция у шимпанзета, но не и на кокоши ембриони и клетъчни култури-
Епидемиология, патогенеза и клини¬чна картина. Хепатит D е антропоноза. Източник на заразата е само болният и различните видове заразоносители, които едновременно са болни и/или заразоносители на НBV. Опасни са здравите и особено хроничните носители на делтаинфекцията. Главни източници на заразата при ВХД са лицата, хронично инфектирани с хепатит В и хепатит D инфекцията. В България въз основа на изследванията на 1280 положителни за НВsАg се¬руми делтаинфекцията е разпространена от 2,63% сред новородените до 47,06% при хемофилиците (Б. Илиев).
Механизмът на предаване е както при хепатит B и инкубационният период е 2 — 12 седмици. Лицата пребо¬ледували от хепатит В не са носители на НВsАg и са невъзприемчиви към делта инфекция. Носителите на НВsАg са възприемчиви към делта вирус и в такъв случай при заразяване се развива хепатит D. Той може да протече тежко и фулмивавнантно и/или да се хронифицира.
Преболедувалити хепатит B и ваксинираните с хепатит Bаксина придобиват траен видово специфичен имунитет, който защитава и спрямо хепатит D.
Микробиологична диагноза. Диагнозата на ВХД е тясно свързана с диатнозата за хепатит В. За изследване се вземат кръв от болния за серелогично и биохимично изследване. При хроничните вирусни хепатите се прави и пункционна биопсия на черния дроб. Основното нзследване за откриване на делта маркерите - хепатитния D антиген (НDAg и анти-делта ан¬тителата (анти-НDIgMи анти-НD total) се провежда с диагностични тестове по имуноензимния и радноииунния метод. Доказването на анти-делта антителата се смята за патогномичен белег за НDV ин¬фекция, поради трудното улавяне на дел¬та антигена.
Специфична профилактика. При здра¬ви индивиди, контактни с болни от делта хепатит се извършва ваксинацияс хепатитна В ваксина. Прилага се на застрашени контингенти – медицински персонал при инциденти – убождане, контаминирате с кръв и кръвни продукти и други.
Хепатитен С вирус (Нитап hepatitis C virus)
Обща характеристика. Хепатит С (ВХС) е остро инфекциозно заболяване, клинично протичащо подобно на останалите хепатити. Източник на инфекцията са болните и заразоносителите. Механизма на предаването - парентерапен.
История. След изясняване на факта, че освен хепатит А и В съществува и трета група, която не е нито А хепатит – нито В хепатит в края на 1988 г. като „кандидати” за причинители на тези вирусни хепатити бяха обявени две вирусоподобни частици, предаващи се с кръв и кръвни продуктити с факторите на крьвопреливане VIII и IX. През 1989 г. едната от тези частици бе наречена С вирус.
Той по настоящем е включен в род Hep-C-virus на сем. Flaviviridae под название Hepatitits G virus.
Морфология. HCV има сферична форма, размери 30-60 nm. Геномът му се състои от едноверижна РНК. Има външна липидна обвивка. Антигенно са познати пет серелогични тепа. С HCV е възможно да се предизвикат експериментална инфекция у шимпанзетата и вирусът се доказва електронномикроскопски и с ИФМ. HCV е устойчив на факторите на външната среда. Върху предмети, меди¬цински инструменти и др. издържа с ме¬сеци. Етерът го унищожава бързо, фор¬малинът — за 96 часа. При 60 С по Целзий се инактивира за 10 часа, при 100 С по Целзий — за 5 минути. Де¬зинфекционните препарати го унищо¬жават при по-продължителна експози¬ция.
Епидемиология, патогенеза и клинич¬на картина. Източник на заразата е бол¬ният и заразоносителите. Болният човек е контагиозен още по време на предиктеричния период и острия стадий на инфек¬цията. Вирусът се съдържа в кръвта и във всяка телесна течност, секрети и екскрети на болния човек и заразоно¬сителите. Виремията се открива оше през 1—3 седмица след транфузията на контанимирана с HCV кръв; може да се от¬крие при акутна инфекцияи до 4—6ия месец, а повече от 10 години при перистентна инфекция. Заразата се предава главно по парентерален път — постранфузионни хепатити, постинструментални при медицински манипулации, при наркомани. Възможен е и непарентералният път — битово предаване, предава¬не майка — дете, (трансплацентарно и перинатално). Установен е висок процент антитела у хомосексуалисти, проституиращи жени, в семейства сред пациенти с венерични заболявания, донори на кръв и пр.
Инкубационният период е 5—12 сед¬мици. Клиничните прояви са разнообразни — освен класическата клинична кар¬тина на вирусните хепатити А и В се наб¬людават леки, аниктерични, безсимптомни форми. Заболяването рядко про¬тича тежко и рядко се наблюдават фудминантни форми. Но хронифицирането след преболедуване и след прекарване на атипични форми е многа по-често в срав¬нение е хепатит В—29—66%.
Преболедувалите и прекаралите безсимптомно инфекцията придобиват траен типовоспецифичен имунитет.
Микробиологична диагноза. За изслед¬ване се взема кръв за серологично и би¬охимично изследване и урина. Открива¬нето на НCV в серума през острия ста¬дий е много трудно. За целта може да бъде използвана и РСR. Затова се приема, че наличието на анти-НСV антитела в серу¬ма е доказателство за хепатит С инфек¬ция. Тези антитела се появяват в ранния стадий на острия ВХС. За серологичните изследвания се използват китове за до¬казване на анти-НСV антитела.
Специфична профилактика. Не е раз¬работена.
Хепатитен G вирус (Нитап hepatitis G virus)
Причинителят на хепатит G — Hepatitis G virus (НGV) е открит едва през 1995 г. Все оше предизвиканото от него чернодробно заболяване е в ход на про¬учване. Касае се за новооткрит вид хепатитен вирус. По структура наподобя¬ва С—хепатитния вирус, съдържа едноверижна РНК и външна липидна обвив¬ка. Понастоящем заедно с НСV е вклю¬чен в семейство Flaviviridae.
НGV не може да се размножава в ко¬коши ембриони и клетъчни култури. Ек¬спериментална инфекция може да пре¬дизвика в маймуните тамариии и мармозети.
В антигенно отношение са познати 3 генотипа (1, 2, 3) и два серотипа (а и б), които имат специфично географско разпространение — 1 — за Африка, 2а и 26 — за Европа и 3 — за Азия.
Резистентностга на HGV - по досе¬гашните данни е висока във външната среда.
Епидемиология, патогенеза и клинична картина. Хепатит G инфекция е антропоноза. Източник на заразата са болни¬ят и заразоносителите. Възприемчивостта на човека към HGV инфекция е все¬обща. Според сегашните познания може да се приеме множествения механизъм на предаване на заразата. HGV се предава по парентерален път чрез кръвните продукти. Доказателство затова са високият процент положителни за HGV инфекция у хемоотрансфузнрани пациенти, хемофилиците и венозни наркомани. Но вероятно съществуват и други механизми (сексуално предаване и предаване майка - дете), за което говорят процентите на HGV иифектирани индивиди, несвързани с предишни прентерални ескпозиции.
Установено е широко разпространено вирусоносителство на HGV, което бива два типа: вирусоносителство сред здравото население – например сред донорите на кръв от 0,5 до 12 % и такова вирусоносителство сред рискови групи от населението. Продължителна виремия обикновено се наблюдава при пациенти с хемодиализа, венозни наркомани и др., както и след отзвучаване на симптомите на заболяването. Установено е, че хроничната персистираща виремия може да продължи до 16 години (срок за наблюдние), а в различни случаи да се развие хроничен хепатит.
HGV инфекция понякога протича като коинферкция с HCV инфекция, което утежнява протичането на втората (на HGV).
Микробиологична диагноза. Изследва серум на болните. Използва се PCR и ELISA. Все още методите за диагноза на HGV инфекции се разработват.
Вируси
Вирусите са едни от най-простите частици, имащи способността да се размножават. Още е спорен въпросът дали те могат да се определят като живи същества, понеже те се състоят от една или няколко огромни молекули и нямат метаболизъм. Вирусите не са клетки, те нямат клетъчни органели и не се хранят или делят.
Вирусът е изграден от белтъчна обвивка (капсид), а в сърцевината си - от нуклеинова киселина. Различите вируси имат различни форми и размери - от 10 до 350 * 10-6мм. За сравнение, клетките варират между 1 - 2 * 10-2мм. Вирусът не може да усвоява храна от средата и да се авторепродуцира. Той е облигаторен (задължителен) паразит и се размножава само в живата клетка.
Заразяването на клетката при различните вируси е различно, но в най-общия случай, когато вирусът се доближи до клетката гостоприемник, той инжектира в цитоплазмата й своята ДНК (или РНК), а капсидът остава навън. Клетката няма как да разбере, че новопоявилата се ДНК не е нейна и започва да изпълнява заложената в нея наследствена програма. Тя "подарява" своите запаси от енергия и суровини за изграждане на белтъци и нуклеинови киселини, както и своите органели на вирусната ДНК.
След като е взел контрола над "фабриката за белтъци", вирусът я застави да синтезира белтъците, нужни за репликацията на неговата НК. След това започва синтезът на капсидни белтъци. Когато този процес приключи, новопроизведените вирусни части се самосглобяват и напускат клетката. Това става по различни начини - чрез екзоцитоза, разкъсване на клетъчната стена или заставяне на клетката да се самоунищожи. В по-голямата част от случите клетката умира след подобна инфекция.
Начини на заразяване
На клетъчно ниво начините на заразяване с вирус са сравнително сходни - или клетката поглъща вируса, като го мисли за хранителна частица, след което той се освобождава от храносмилателната вакуола и заразява клетката, или вирусът сам инжектира своята НК в клетката. Ако говорим за заразяване на организма (напр. човешкия) с вирус, тук нещата стоят по-различно. Трите основни начина за заразяване с вирус са по въздушно-капков път, чрез допир или чрез телесни течности на заразен. По това доколко са заразни и издръжливи на неблагоприятни условия, вирусите се различават особено много. Например, ХИВ вирусът е малко заразен - в кръвта запазва възможността си да заразява около един час, а извън човешкия организъм бързо я губи. Затова той може да се предаде само чрез телесни флуиди.
За разлика от него вирусът на грипа е силно заразен, предава се по въздушно-капков път. Но грипната инфекция протича сравнително леко и в повечето случаи без сериозни последици. Обратното, веднъж заразен с HIV вируса, организма не може да се справи с него. Това е така, защото HIV вирусът се настанява вътре в Т-лимфоцитите, като по този начин ги прави своеобразен "щит" за себе си. Дори и през малкото време, когато е извън живата клетка, той постоянно мени белтъците, които го покриват и по този начин имунната система не го разпознава и не може да произведе антитела срещу него.
ХИВ е вирус. Наименованието му идва от английското HIV (Human Immunodeficiency Virus). На български това се превежда като “човешки имунодефицитен вирус”. ХИВ е вирусът, който причинява СПИН.
ХИВ е открит през месец май 1983 г. в Париж, Франция от проф. Люк Монтание и екипа му. ХИВ принадлежи към група вируси, наречени ретровируси. Вирусите копират собствения си генетичен материал в генетичния материал на човешките клетки. Това означава, че инфектираните клетки остават такива до края на жизнения си цикъл.
ХИВ атакува важни клетки от имунната система на човека, наречени CD4. По този начин той пречи на имунната система да работи добре и да защитава организма от нападатели (напр. вируси, бактерии, гъбички, протозоа). С намаляване на броя на CD4 клетките организмът започва да се справя по-трудно с инфекциите.
Човек, който е инфектиран с ХИВ, се нарича ХИВ-серопозитивен. Може още да се каже, че този човек има ХИВ-инфекция. Веднъж инфектиран с ХИВ, човек остава носител на вируса до края на живота си.
Какво е СПИН?
Наименованието СПИН идва от първите букви на “Синдром на Придобита Имунна Недостатъчност”. СПИН е крайната фаза от развитието на ХИВ-инфекцията, при която имунната система е увредена дотолкова, че не може да се пребори с определени заболявания, с които здравият човешки организъм се справя успешно. При СПИН хората могат да страдат от различни заболявания. Ето защо СПИН представлява “синдром” – сбор от различни симптоми и прояви на заболявания, в основата на които стои общо болестно състояние.
Каква е разликата между това да си ХИВ-серопозитивен и да си болен от СПИН?
CD4 клетките са от жизнена важност за правилното функциониране на имунната система. ХИВ използва CD4 клетките, за да се размножава и след това ги унищожава. Така техният брой с течение на времето постепенно намалява, докато достигне критично ниско ниво (200 на милилитър кръв). Когато този момент настъпи, се смята, че ХИВ-инфекцията навлиза във фаза СПИН. Обикновено тогава започват и проявите на различни заболявания. От този момент нататък за ХИВ-инфектирания се казва, че е болен от СПИН. Дотогава той е само ХИВ-серопозитивен или с други думи – само носител на вируса. Човек може да бъде носител на ХИВ в продължение на дълги години преди да се разболее от СПИН. Счита се, че някои ХИВ-носители може никога да не развият СПИН.
Съществува ли лечение за ХИВ?
Да, от 1996 г. съществува ефикасно лечение за ХИВ. То се нарича комбинирана антиретровирусна терапия и се състои в едновременното прилагане на три или повече медикамента. Използваните днес медикаменти не могат напълно да унищожат вируса в организма, но успешно, в продължение на дълги години, потискат размножаването му. По този начин се възстановява имунната система и се подобрява общото здравословно състояние. Това позволява на инфектираните дълги години да водят нормален и пълноценен живот.
Това, че си инфектиран с ХИВ, не означава, че непременно веднага трябва да започнеш антиретровирусно лечение. Съществуват критерии, които точно посочват кога да бъде започнато лечението. При различните хора този момент настъпва по различно време и зависи от общия ход на заболяването. Тъй като медикаментите само ограничават размножаването на вируса, щом веднъж човек започне лечение, трябва да продължи да го приема цял живот, без прекъсване. Независимо дали се прилага или не лечение за ХИВ, ако човек е инфектиран, остава носител на вируса до края на живота си и може да го предаде на друг. Затова трябва да се използва презерватив при всеки полов контакт, както и да се спазват стандартните предпазни мерки при извършване на медицински, стоматологични, козметични и други манипулации.
Ранни теории за произхода на СПИН
През 1982 г. Центровете за контрол на заболяванията в САЩ обявяват, че в страната има епидемия, която те формално наричат СПИН (англ. AIDS - Acquired Immune Deficiency Syndrome). Още повече, регистрираните случаи, като че ли се удвояват на всеки шест месеца. Ранните теории, обясняващи произхода на заболяването, могат да се разделят на две големи групи: теория на единичния агент и теория на "имунното претоварване".
теория на единичния агент - още в самото начало се констатира, че гей мъжете, които развиват СПИН като правило имат повече сексуални партньори, в сравнение с тези, които остават здрави. Вече било установено, че във времето, когато идеята за защитения секс все още не била популярна, броят на сексуалните партньори се превръщал в основен рисков фактор при заразяването с полово предавани инфекции, като хепатит Б например. Следователно било логично да се предположи, че СПИН е резултат от "агент", предаван по полов път.
теория на "имунното претоварване" - определен начин на живот бил сочен като причина за увреждането на имунната система - използването на наркотици (включително amyl и butyl nitrite), многото сексуални партньори, предпочитанията към рецептивен секс.
Съществуват и други теории за произхода на СПИН:
конспиративни теории - поради различни причини, различни източници създават теорията, че ХИВ е продукт на разработки за биологично оръжие;
“зелени маймуни”- поради наличието на вирус, разпространен сред маймуните, близък до ХИВ, се предполага, че вирусът на човешкия имунодефицит произхожда от него;
хаитянският произход – това е теория, обусловена от първоначалното масово разпространение на ХИВ сред хората, идващи от тази част на света.
Как се предава ХИВ?
ХИВ се съдържа в кръвта (вкл. менструалната), семенната течност, вагиналните секрети и кърмата. Концентрацията на вируса в други телесни течности (напр. слюнка, пот) е толкова ниска, че не е възможно да се осъществи инфектиране.
ХИВ се предава:
при незащитен (без презерватив) анален, вагинален и орален секс;
при директен контакт на кръв с кръв: това най-често се случва, когато инжекционно употребяващи наркотици използват общи игли и спринцовки; при кръвопреливане, въпреки, че при съвременните мерки за обезопасяване на кръвните продукти този риск би следвало да е елиминиран; при татуиране - ако инструментите не са дезинфекцирани; при използване на някои общи тоалетни принадлежности (самобръсначка, четка за зъби); възможно е инфектиране и при попадане на кръв в очите;
от майка на бебе, както по време на бременността и раждането, така и по време на кърменето.
ХИВ не се предава:
при приятелска целувка, ръкостискане, галене, прегръдка;
при битови контакти: ползване на общи прибори, общо носене и пране на дрехи, и т.н.;
при разговор с човек, инфектиран с ХИВ;
при кихане и кашляне;
при посещение на обществени тоалетни, бани, басейни;
при ухапване от насекомо (комар, кърлеж);
от домашни животни;
Ето и малко по-подробна информация относно степента на риск, който носят отделните сексуални практики. Ако имаш ХИВ-серопозитивен партньор или партньор, чиито ХИВ-статус ти е неизвестен, то:
Действия без риск са:
Самозадоволяване;
Докосване и/или масажиране на части от тялото, но без половите органи;
Ползване на секс играчки (вибратор, дилдо), но без да се разменят с партньора;
Самостоятелно направена клизма, но не и преди анален или вагинален секс;
Прилагане на садистски и мазохистски техники, като появата на кръв увеличава риска от инфектиране;
Целуване, но не по половите органи;
Еротични съвместни вани.
Действия с много нисък риск са:
Съвместна или групова мастурбация;
Допиране на пениса или вагината до тялото на партньора;
Уриниране върху тялото на партньора.
Действия с нисък риск са:
Съвместна употреба на секс играчки;
Проникване с пръст във вагината или ануса на партньора;
Кунилингус - сексуална практика, при която мъж или жена стимулира вагината на партньорката с език;
Анилингус (риминг) - сексуална практика, при която единият партньор стимулира с език ануса на другия. При тази сексуална практика е възможно инфектиране и с друга болест, например гонорея;
Фистинг - техника, при която единият от партньорите въвежда ръката или юмрука си във вагината или ануса на другия партньор.
Действия с висок риск:
Незащитен (без презерватив) анален и вагинален секс. Прекъснатото сношение - извеждането на члена преди еякулация, не предпазва от заразяване с ХИВ;
Незащитен орален секс;
Всяка сексуална практика, която води до кървене от гениталната област или до обилно кървене;
Фистинг (вж. по-горе) преди или след полов акт;
Докинг - сексуална гей практика, при която единият от партньорите покрива с кожата, покриваща главата на члена му, главата на члена на партньора.
2.5 милиона души са се заразили с вируса на СПИН през 2007 г., а 2.1 милиона са починали
броят на хората, живеещи с ХИВ по света през 2007 г. е 33.2 милиона души. От тях 30.8 милиона са възрастни, в това число 15.4 милиона жени, а 2.5 милиона е броят на децата под 15 годишна възраст. През 2007 г. 2.5 милиона души са се заразили с вируса на СПИН, като 2.1 милиона са възрастни, а 420 000 са деца. UNAIDS и Световната здравна организация преразгледаха оценката на предполагаемия брой на хората, живеещи с ХИВ по света, което доведе до намаляване на този брой от 39.5 милиона души през 2006 г. на 33.2 милиона през 2007 г.
ТЕМА: Компютърни вируси. Методи за отстраняване на компютърни вируси
1. Общи сведения за компютърните вируси
Терминът “вирус” идва от латински, означава “отровен сок” и е заимстван от биологията. Там с този термин се обозначават микроорганизми, които се прилепват по носителите на генния материал на живите клетки-стопани и го използват за своето размножаване. След определено време вирусът се активизира и болестта избухва.
Вирусологът Уинфрид Глейснър дава следното определение: “Под компютърен вирус… се разбира последователност от команди, чието изпълнение предизвиква репродуциране на копие или мутация от своя код, който се намира в определена област от паметта, и което не съдържа тази последователност. Този процес се нарича инфекция. Поредицата от команди може освен това минимално изискване за самовъзпроизводимост да активира и произволни други функции.”
Предполага се, че вирусът не е самостоятелна изпълнима програма. Поредицата от команди може да е написана на Асемблер, език от високо ниво, macro език или смесена форма, от което зависи и платформената съвместимост на вируса. Под копие се разбира точното възпроизвеждане на първоначалната поредица. Евентуална мутация може да съдържа възпроизводимостта, но може и да я отличава от оригинала. Областта от паметта може да бъде част от съдържанието на изпълним файл, респективно програма. Тази област се намира на външен носител, като дискета, твърд диск, CD и т.н., но може да бъде и част от оперативната памет на компютъра.
Възпроизводимостта предполага, че вирусът може да открива дали гореспоменатата област от паметта съдържа щам или самия вирус.
Функциите на вируса и това доколко той може да нанася щети зависи единствено от софтуерните и/или хардуерните ограничения на средата, в която работи.
2. Структура и видове вируси
2.1. Обща схема на компютърен вирус
Вирусна част Задача на вируса
Разпознаване на вируса VirusID = ABCD
Копиране Търси се незаразена програма, ако се намери следва инфекция
Щети Подпрограма за нанасяне на щети
Преход Преход в началото на програмата домакин
Разпознаване на вируса. Чрез специален низ, наречен ключ, вирусът може да определи дали файлът е вече заразен. По този начин се избягва двойното заразяване.
Копираща част. Тази част на вируса търси незаразени области от паметта и се копира в програмата, подлежаща на заразяване. Тази програма може също да разпространява заразата.
Част за нанасяне на щети. При определени условия настъпва предвиденото действие.
Преход. След обработката на съответната част от командата вирусната програма се връща в началото на програмата домакин, за да може извиканата потребителска програма да започне работа.
Друго разделение може да бъде извършено в зависимост от:
• Заразяващата част (разпознаване на вируса)
• Тригер (решава дали е вирус или не)
• Действие (разрушаваща част)
2.2. Вируси в зависимост от произхода
При разнообразието от вируси, срещани днес в персоналните компютри, не е възможно еднозначно да се класифицират всички известни и бъдещи вирусни типове. Преди всичко проблем е разпределението по ясни критерии. Една класификация би могла да бъде следната:
Какво се заразява от вируса?
• Всички програмни файлове
• Boot sector
• Документи
• Source файлове
Намира ли се вирусът в паметта?
• Резидентни
• Нерезидентни
Какъв е пътя за заразяване?
• Файлови вируси
• Boot loading
• Троянски коне
• Мрежови вируси
Освен по тази проста класификация вирусните типове се разбиват по така наречените вирусни родословни дървета. Протовирусът се обединява със своите известни наследници в един вид родословно дърво. Наследници на протовируса са вируси, които днес имат нови версии или произхождат от мутирали протовируси.
2.3. Видове вируси и пътища за инфектиране
За инфектиране са известни различни пътища. По-новите вируси не могат да бъдат еднозначно класифицирани в една категория, тъй като те като правило са смесица от различни видове.
2.3.1. Файлови вируси
Тези вируси се нуждаят от програми домакини. Подобно на биологичните вируси, които се размножават в определени клетки домакини, тези вируси могат да съществуват само в така наречения host-софтуер. За тази цел те използват стартируемите файлове. В отделни случаи според операционната система ролята на домакин може да играят overlay и рядко swap файлове.
Файловете с данни се нападат от малко вируси.
2.3.1.1. Презаписващи вируси
Това е най-простата форма на вирус. При тях първоначалната програма или част от нея се презаписват от вируса. По този начин се разрушава оригиналната функция на програмата. От гледна точка на автора на вируса това е недостатък, тъй като заразяването се открива твърде бързо. Така вирусите се откриват лесно и се изолират. Има обаче програми, които въпреки презаписването работят безупречно. Това се постига, като вирусът записва своя код не в началото на програмата домакин, а в малко употребявани части, например в подпрограмите за обработка на грешките. В този случай обаче вирусът трябва да познава точно заразяваната програма, което при стандартния софтуер не е проблем.
Оригинална програма
Вирус
Вирус Остатък от оригиналната програма
2.3.1.2. Непрезаписващи вируси
В противоположност на презаписващите вируси функцията на оригиналната програма остава запазена. Най-често кодът се прилепя към края на програмата. В случаите, когато вирус от този вид се копира в средата на програмата, първоначалната част на програмата домакин се копира в края. Всичко това се свързва със старата част посредством команди за преход.
След инфекцията се създава нов изпълним файл. При него най-напред се изпълнява вирусния код и чак тогава същинската програма.
Оригинална програма
Вирус
JMP преход Оригинална програма Вирус
2.3.1.3. Резидентни вируси
В противоположност на досега изброените вируси при резидентните е достатъчно те да бъдат извикани само веднъж. Такъв вирус остава активен до изключването на компютъра. Веднъж зареден, той се инсталира резидентен в оперативната памет. Това става чрез функциите на операционната система или на BIOS-a. Други видове заобикалят управлението на паметта и работят директно с MCB областите на операционната система.
Вирус, който използва техниката на прекъсванията, може да спре изпълнението на програмата и да се насочи към своя код. Той може, от една страна, да служи за разпространение, като заразява нови програми, и/или, от друга страна, за изпълнение на задачата си. След като кодът е обработен, програмата продължава нормалната си работа. Поради скоростта на съвременните компютри потребителят обикновено не забелязва нищо.
2.3.1.4. Call вируси
От гледна точка на създателя на вируси непрезаписващите вируси имат този недостатък, че при заразяването увеличават дължината на файла. Затова за тези вируси съществува опасността да бъдат открити прекалено бързо. Call вирусите записват манипулационния си код не изцяло в програмата домакин, а работят в подпрограми. Например те използват помощни и служебни процедури, стига те вече да се намират на диска. В заразената програма се записва команда за преход към вирулентния код.
Това улеснява прикриването на инфекцията, като някои Call вируси маркират определени сектори върху диска като физически повредени, като само вирусът знае, че тези сектори са нормални.
2.3.1.5. Stealth вируси
Тези вируси притежават някои специални техники за прикриване, което прави откриването им доста сложно. Някои вируси от този вид се разпространяват най-напред в компютърната система и по-късно се отдалечават самостоятелно, за да заразят нови програми. Други типове се репродуцират до един майчин вирус, за да могат след това да се активират. Стига се до създаването на вирусни семейства, елементите на които поединично не застрашават системата, но събрани заедно изграждат вируса-майка. Почти винаги кода на stealth вирусите е алгоритмично заключен, като шифърът се променя при всяка мултипликация на вирусния код. В допълнение на това някои резидентни stealth вируси употребяват защитни техники, които правят невъзможно конвенционалното търсене, като проверка на контролните суми. Те могат да се снемат от оперативната памет.
2.3.1.6. Други файлови вируси
Наред с изброените файлови вируси съществува и голямо количество от други файлови вирусни видове. Те също са смесени форми и се срещат доста по-рядко.
• Compiler и Link вируси - Те използват друг метод за манипулация. Докато досега изброените видове нападаха само изпълними файлове, то тези нападат source кода. Затова и те са специализирани за точно определен програмен език и версия. Обикновено се гнездят в някоя от файловите библиотеки и при свързването се сглобява с останалите модули. Отстраняват се лесно, поради това, че се намира в отключен source код.
• Source вируси – в същността си са идентични със compiler и link вирусите, но за разлика от тях се мултиплицират единствено и само директно в source кода на програмата. Поради същността си са приложими само за интерпретативните езици като Lisp, Prolog, XL…
• XP и AI вируси – Хипотетичното им откриване става още през 1987. Свързани са с експертните системи от високо ниво и изкуствения интелект. Става дума за софтуер, който решава поставените му задачи не на основата на програмни процедури, а на база знания и логически механизъм за извличане на информация. В рамките на тези системи се приемат така наречените метаправила, които не оперират с помощта на файлове. Някои правила са в състояние да модифицират синтактично други правила. При определени обстоятелства може да се активира вирусен механизъм, който да прикачи своя вирулентен код към други правила. Този вид вируси не могат да повредят файловата система или да повлияят на хардуера на компютъра, но могат да изменят резултата, който експертната система връща, като по този начин да повлияе съдбоносно в определени ситуации.
2.3.2. Системни вируси
Системните вируси са особено коварни, тъй като се настаняват в паметта още при зареждането на операционната система. По този начин те имат възможност прилагат въздействието си върху всички действия на операционната система.
2.3.2.1. Boot sector вируси
Този вид вируси се активират след когато системния loader прочете boot сектора от външната памет и го изпълни. При опит за конвенционален достъп до boot сектора често се прилагат stealth техники и операцията бива пренасочена към предварително запазения оригинален boot record.
Към boot секторните вируси спадат и Partition table (MBR) вирусите. Разпространяват се само по твърдите дискове.
2.3.2.2.Вируси, нападащи командния интерпретатор
Тези вируси нападат програмата, която се грижи за потребителския интерфейс към операционната система. Тази част се нарича команден интерпретатор и служи за анализиране на въведените от потребителя команди и стартира съответните handler функции и процедури. Потребителя нормално няма възможност за контрол над приложенията преди зареждането на shell-а и следователно вирусът вече е зареден и има възможност да се прикрие. Затова при чистенето на този вид вируси е от изключителна важност да се разполага с гарантирано чисто копие на операционната система, под която работи компютъра.
2.3.3. Специални случаи
При следващите вируси става дума за видове, които по своите свойства не могат да бъдат причислени към горните категории. Различните операционни системи и специфичните хардуерни комбинации предлагат особени възможности за вирусните програми.
2.3.3.1. Stealth технология
Създателите на вируси винаги са се стремили да предпазят своите творения от идентифициране и елиминиране чрез антивирусни програми.
Най-простите методи за прикриване са блокирането на някои сектори, маркирани като физически повредени. По-сложните методи прилагат подобрени начини за маскиране, както и възможности за симулиране на неадекватни състояния. Тези прости средства за самозащита се реализират чрез допълнително включване на подпрограма за шифриране. Тя привежда преди активизиране шифрирания вирусен код в изпълнима форма. По този начин се затруднява идентифицирането от антивирусната програма, поради невъзможността да бъде открит явен отключен символен низ.
Върховите постижения засега включват динамична промяна на ключа, метода, дори и алгоритъма на шифроване и изпълнение на вирусната програма. Този процес се нарича мутиране на вирулентният код и прави почти невъзможно откриването и дезинфектирането. Всичко това в комбинация на антитрасиращи методи и наличието на голямо количество дезинформация, пренасяна и променяна динамично в кода на вируса го прави изключително опасен.
2.3.3.2. Live-and-Die и Seek-and-Hide вируси
Тук става дума за вирусни програми, които се задържат определено време в дадена програма или система и от време на време напускат нападнатия софтуер. Това ги прави особено коварни и трудни за откриване, но един път локализирани и проучени те се отстраняват лесно.
2.3.3.3. Драйверни вируси
Този тип вируси използват кода на драйверните програми за периферните устройства, за да се разпространяват оттам и върху други файлове. Те нямат разлика с обикновените файлови вируси и затова специално разграничение не е необходимо.
2.3.3.4. Mailbox вируси
Този вид вируси имат изграден афинитет към мрежовите daemon-и, по-специално към тези, отговарящи за електронната поща. Веднъж заразени, всяка програма пренесена през тях бива заразена и чак тогава се пренася по трасето. Трябва да се обърне внимание на това, че се заразява както изходния, така и входния трафик.
2.3.3.5. Троянски коне и логически бомби
За разлика от компютърните вируси, на троянските коне не е нужна програма-домакин, те самите са самостоятелно приложение. Веднъж изпълнени, те изкривяват нужните им системни функции към свои собствени handler-и. Забавят локалния компютър и имат всички странични ефекти и проявления на вирусите. Проблемът при тях идва ако компютърът е включен в мрежа от локален или глобален тип. Има троянски коне, които отварят специална мрежова услуга, която може да се използва от недобросъвестни потребители за достъп до машината от разстояние. В зависимост от хардуерните възможности на системата и софтуерните възможности на троянския кон е възможно дори подслушване на разговорите и запис на обстановката в реално време на мястото, на което се намира компютъра. Често срещана е и комбинация на троянски кон и вирус, поради което антивирусните програми сканират и за този вид програми.
Логическите бомби са специален вид троянски коне, които се активират в точно или приблизително определен момент от време или изпълнението на някакво външно условие.
2.4. Пътища за инфектиране
Вирусът може да избере много начини за падение на компютърната система. Възможните методи са следните:
• Стартиране на заразена програма пренесена чрез външен носител – дискета, rack диск, zip устройства и др.
• Стартиране на заразена програма по мрежата или пренасянето й чрез някоя друга мрежова услуга като електронна поща и др.
• Опит за зареждане на операционната система от заразен boot сектор
• Вирусния код се програмира директно локално на конзолата и се компилира и изпълнява на системата
• Използване на хардуер, съдържащ заразен системен firmware.
2.4.1. Внасяне на протовируса
Внасянето на протовируса като първоначално заразяване на програма става на няколко стъпки. Предполага се, че програмистът вече е съставил вирусния код. При файловите вируси трябва да е изпълнено следното:
• Най-напред програмистът трябва да инсталира своя вирусен код в някоя програма. По възможност той избира популярен или интересен софтуер, за да ускори разпространението.
• Заразената програма се извиква от програмиста или от друг потребител.
• Вирусът открива и заразява други програми, до които има достъп. Това действие на вируса обикновено не прави впечатление на потребителя, защото продължава за части от секундата.
• Заразената програма след това се пренася по различни пътища и начини.
2.4.2. Разпространение на вируси
Разпространението на вируса може да се осъществи по два начина – активно и пасивно. При активното разпространение потребителя A е предал на потребителя B една заразена програма. При това се заразява файловия хедър на B, тъй като вирусът при изпълнението си се копира най-малко в една друга програма. Този процес се обозначава като активно разпространение. Потребителят A сам е създал предпоставка за инфекция на своите файлове.
При пасивното разпространение можем да си представим следния процес: потребителят B иска да употреби софтуер на A. A му дава програмата и B я стартира на своята система. Ако програмата е била заразена, то отново B ще бъде инфектиран, но този път пасивно, защото вирусът е нямал участие със собствени процедури при пренасянето си.
Двата метода показват, че разпространението на вирусите става най-често чрез размяна или предаване на програми.
3. Мерки за ограничаване на компютърните вируси
В днешно време е от изключителна важност предприемането на защитни мерки за борба с компютърните вируси. Независимо дали става въпрос за системи, касаещи националната сигурност или обикновен домашен компютър, правилата за защита от вирусни инфекции трябва да бъдат спазвани до най-малките подробности.
Обикновено пътищата, по които се предават вируси са два: чрез използване на заразени външни носители на информация и чрез софтуер, придобит чрез световната мрежа Internet.
3.1. Технически предпазни мерки
От абсолютна необходимост е наличието на добра и най-вече скорошно обновена антивирусна програма, с която да може да се открие и отстрани вируса. Повечето съвременни антивирусни програми са в състояние да работят в реално време в background режим, докато потребителя работи с нужната му програма. Това става за сметка на скоростта и производителността на компютърната система, но при съвременното равнище на техниката е напълно постижимо. В мрежова среда съществуват повече възможности за вирусна инфекция, но също така и повече начини и средства, чрез които тя може да се контролира и унищожи.
Превантивните противомерки и средства за борба са скъпи способи. Те са реализируеми изключително само върху закупени допълнителни продукти. Тези допълнителни продукти и средства трябва да бъдат изследвани за надеждност при премахването и потушаването на вирусите. Те се прилагат и срещу други аномалии по компютрите.
3.1.1. Програми за контрол на достъпа
Целта на тези продукти е да се гарантира, че върху системата могат да работят само тези потребители, чиято самоличност е известна на системата. Освен това те трябва да разрешават достъпа до чувствителни файлове само въз основа на установената идентичност на определен кръг от потребители. Така система за контрол може да бъде реализирана както софтуерно, така и в комбинация от хардуер и софтуер.
И при двете форми принципът на работа е еднакъв:
• В рамките на контрола по достъпа от потребителя се изисква да въведе парола.
• В по-новите средства усилено се използват хардуерни модули. Идентичността се проверява допълнително чрез проверка на вторични осигурителни устройства (магнитни, smart или CID карти) или биологични признаци на потребителя.
• В зависимост от разпознатата от системата идентичност се определят правилата за достъп. Всички файлове са регистрирани в специална база данни, в която са зададени правилата за достъп. Те се проверяват при всяка операция, извършена от потребителя.
Отказаните неразрешени опити за достъп или промяна на правата за достъп автоматично се протоколират в отделен файл за проверка или доказателство.
Освен тези функции много продукти предлагат и други възможности. Така например може да се забрани стартирането на операционната система от дискета или пък на различните потребители да се предоставят ограничени области от операционната система, така, че да могат да бъдат изпълнявани само определени команди. Макар че тези продукти са предвидени срещу опити за манипулации от страна на нямащи права личности, те могат да бъдат използвани срещу вирусни програми.
Чрез регламентирането на достъпа до компютъра и файловете се повишава прегледността на извършваните върху компютъра процеси. Нежеланите действия могат да бъдат винаги реконструирани. Това повишава прага за изпълнение на нежелани действия като например внасянето на чужд софтуер. Освен това определена група потребители могат да бъдат изключени от оценяваните като критични операции, например да се забрани достъпът до флопидисковите устройства. По този начин може ефективно да се редуцира възможността за внасяне на вирус.
Въпреки очевидните предимства тези мерки имат и известни недостатъци. Наистина чрез регламентирането на обхвата от команди и на достъпа се ограничава изпълнението на критични операции като въвеждане на данни от тесен кръг потребители. Неволното вкарване на вирус при въвеждането на данни от оторизирани групи от потребители обаче не може да бъде пресечено. Само разделянето на отделни потребителски области и издаването на права на достъп е в състояние да подтисне вирусни инфекции. Разделянето на програми и данни предлага на вирусните програми възможността да се разпространяват в програмите на текущо раздадените права за достъп. Ако системите разполагат с такъв вид протоколиране, който регистрира отказаните права за достъп и запис, то това може да се използва като индикатор на вирусната активност в системата.
Много от разпространените програми обаче не представляват непреодолима пречка пред специалиста. Хардуерните компоненти могат да бъдат демонтирани, а защитата на софтуера също може да бъде заобиколена. За непосветения потребител обаче неконтролираният достъп и оттам и възможността за манипулации е забранен.
3.1.2. Програми за заключване
Програмите от този вид преследват целта да се ограничи несанкционираният достъп, респективно промяната в съдържанието на файлове. Това се отнася до изпълнението на програми, които са записани на външни носители в заключено състояние. Алгоритмите за заключване на различните програми са от различен вид и качество. По-простите и често най-евтини начини използват прости XOR проверки с предварително зададени думи. Предлагат се също продукти, които използват много по-сложни начини като RSA, BlowFish и RC5 за заключване в хардуерна или софтуерна реализация.
Предимството, което дава заключването на данните по отношение на сигурността е очевидно. Потребителите, които не разполагат със съответния ключ за дешифриране на закодираната информация са ефективно изключени от използването на тези данни. Стойността на заключването на един байт предполага употребата на смислен алгоритъм за заключване. Чрез добри методи за шифроване може да се попречи на различни опити за манипулации върху заключените файлове и програми като изтриване, промяна или добавяне.
За да може да се работи със заключените файлове, те трябва да се обработват в разкодиран вид и след успешната промяна да се трансформират отново в заключен вид. Това предполага познаване на използвания ключ. Следователно заключващите програми могат да се използват също и срещу вируси. Вирус, който търси потенциална програма-стопанин не по разширение, а по съдържащ се в кода признак, не може да зарази файл в заключен вид.
Програмни вируси, които при търсенето на домакин се ориентират по разширението на файла, могат да нападат записани върху диска програми в заключен вид. В процеса на инфектиране те не могат да определят дали файлът е заключен или не, затова те се закачат със своя чист код. Файлът обаче, преди използването се разкодира. При това алгоритъмът за отключване се прилага и върху незаключения вирусен код. Това води със сигурност до неговото разрушаване. При тези условия вирусната инфекция може да бъде открита своевременно.
Тук възниква проблема за разхода ма машинно време. Ако при шифрирането се използват прости методи и те могат да бъдат разкрити за кратко време, то такива програми са безполезни. Ако са използвани сложни алгоритми за кодиране, особено при чисто софтуерна реализация, се стига до значителни загуби в бързодействие.
3.1.3. Програми за контрол на активността
Под контрол на активността се разбира проследяване с помощта на операционната система или чрез специална резидентна background програма на допустимите прекъсвания по време на нейното изпълнение.
Контролната програма се вмъква между операционната система и програмата, която се изпълнява, като наблюдава и анализира заявките за изпълнение на функции и прекъсвания на приложната програма към операционната система. Предават се само тези заявки, които не нарушават сигурността, а другите се индицират и подават към потребителя.
Особено важно, а и в много случаи и много трудно, е да се степенуват действията на съмнителни и нерисковани. Фалшивите съобщения правят след време потребителя нечувствителен към предупрежденията.
3.1.4. Алгоритми за проверка на контролните суми
В тясна връзка с алгоритмите за контролни суми е терминът “сигниран софтуер”. За избягване на манипулациите се използват контрамерки, при които с помощта на хаш-функция или на контролна сума от файла се извлича едно число. Тази функция се постига с помощта на дигитална сигнатура, т.е. на един вид шифриране, така, че не могат да бъдат правени промени във въпросния файл. Всяка промяна може да бъде открита чрез промяната на закодираната сигнатура. Тези противомерки намират приложение в ограничена форма в алгоритмите за проверка на контролната сума.
Продуктите от този тип се грижат за разпознаването и алармирането при произволни манипулации по състоянието на файловете. Предлаганите на пазара продукти се различават не толкова по начина на работа, съставянето и следващата проверка на контролните суми, колкото по начина на образуване на контролните суми, наречени CRC (Cyclic Redundancy Check). Свободно преведено това са криптографски шифриращи програми, различаващи се по своите параметри. За образуването на сигнатурата могат да се въвлекат редица параметри, но за да се получи различаваща се сума при минимални промени, трябва да се получи различаваща се сума при минимални промени, трябва да се вземат предвид в алгоритъма следните фактори:
• Съдържание на файла
• Дължина на файла
• Дата и час на последната актуализация
• Файлови атрибути
• Адрес на файла в диска
С тези или други параметри (в зависимост от алгоритъма) за всеки файл се получава уникална контролна сума. Тя се записва във външния носител, например на дискета. При периодичното повтаряне на този процес записаните суми се сравняват с новоизчислените. Всяка промяна на контролната сума указва еднозначно за модификация на файла.
По този начин това може да се използва като индикатор на вирусна инфекция. Със заразяването на файла винаги е свързана промяна в гореизброените параметри.
Слабите места на този метод са следните:
• Успехът на тази мярка зависи от избрания начин на образуване на контролната сума
• Необходимото време
• Относително простата концепция, която може да бъде разкрита с поносими разходи
• Липсващият на почти всички продукти цифров метод за шифриране на контролната сума. При много продукти възпрепятстването на манипулацията на контролната сума се постига чрез физическо копиране на установените суми върху външен носител
• Времевите интервали за повторение на проверката. Необходима е еднократна проверка на състоянието на определен интервал от време. Отпада проверката всеки път при използването на компютъра поради големия разход на време. Интервалът между периодичните проверки не трябва да е много голям, за да може манипулацията да се открие своевременно.
В борбата срещу вирусите въпреки изброените недостатъци могат да се постигнат значими успехи. Тъй като вирусът винаги предприема промени във файловете, то съществуването му може да се открие с помощта на този вид програми. Изключение правят stealth вирусите, които могат да замаскират присъствието си, като по този начин може да се получи коректна контролна сума.
3.1.5. Proxy технология
Този метод може да се прилага единствено в локални LAN и неголеми WAN мрежи. Основава се на така наречения gate достъп, според който целия мрежов трафик минава през специален сървър, наречен proxy. Там се извършват проверки свързани със сигурността и защитата на информацията, включително и проверка за вируси по метода на вирусните сигнатури.
Този начин за ограничаване на вирусната инфекция е особено ефективен, но е от абсолютна наложителност наличието на високотехнологичен и най-вече бърз proxy сървър, за да няма забавяне на мрежовия трафик. Това зависи и от броя на клиентите и от наличието на други services, които биват обслужвани.
3.2. Организационни предпазни мерки
Тези мерки се отнасят непосредствено до потребителя, персонала и боравенето със системата. Те могат да бъдат реализирани относително просто. Всяка смислена организационна мярка, насочена към защитата на данните, снижава вероятността за вирусна атака.
3.2.1. Информиране и обучение на сътрудниците
Предпоставка за ефикасността на предприетите предпазни мерки е добрата информираност на работещия с информационнотехническите средства персонал. Трябва да бъдат обяснени признаците и типичните симптоми на вирусната атака, за да се гарантира известна чувствителност на персонала относно тази проблематика. Това може да бъде реализирано на съвещания и презентации или с помощта на информационни бюлетини. На специални съвещания и семинари трябва да бъдат обучени всички, отговарящи за сигурността на данните – пълномощници по сигурността и супервайзори.
3.2.2. Съставяне на аварийни планове
В тези планове се взема предвид възможността за зараза на системата. Трябва да се очертаят насоките за действие и указания за тези случаи. Те определят най-добрите начини за поведение в случай на инфекция. Необходимо е определянето на точните времеви интервали, за които системата ще бъде неизползваема и евентуалните загуби, които ще бъдат причинени.
3.2.3. Архивиране на данни
Абсолютно наложително е последователното запазване на архивни копия на данните, със цел бързото възстановяване при една евентуална загуба на информация.
Важно е данните да бъдат архивирани разделно от изпълнимия софтуер, за да се минимизира повторното пускане на вируса при възстановяване.
Отговор в тема
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
Отговори с цитат
