ХИВ е вирус. Наименованието му идва от английското HIV (Human Immunodeficiency Virus). На български това се превежда като “човешки имунодефицитен вирус”. ХИВ е вирусът, който причинява СПИН.
ХИВ е открит през месец май 1983 г. в Париж, Франция от проф. Люк Монтание и екипа му. ХИВ принадлежи към група вируси, наречени ретровируси. Вирусите копират собствения си генетичен материал в генетичния материал на човешките клетки. Това означава, че инфектираните клетки остават такива до края на жизнения си цикъл.
ХИВ атакува важни клетки от имунната система на човека, наречени CD4. По този начин той пречи на имунната система да работи добре и да защитава организма от нападатели (напр. вируси, бактерии, гъбички, протозоа). С намаляване на броя на CD4 клетките организмът започва да се справя по-трудно с инфекциите.

Човек, който е инфектиран с ХИВ, се нарича ХИВ-серопозитивен. Може още да се каже, че този човек има ХИВ-инфекция. Веднъж инфектиран с ХИВ, човек остава носител на вируса до края на живота си.


Какво е СПИН?


Наименованието СПИН идва от първите букви на “Синдром на Придобита Имунна Недостатъчност”. СПИН е крайната фаза от развитието на ХИВ-инфекцията, при която имунната система е увредена дотолкова, че не може да се пребори с определени заболявания, с които здравият човешки организъм се справя успешно. При СПИН хората могат да страдат от различни заболявания. Ето защо СПИН представлява “синдром” – сбор от различни симптоми и прояви на заболявания, в основата на които стои общо болестно състояние.


Каква е разликата между това да си ХИВ-серопозитивен и да си болен от СПИН?


CD4 клетките са от жизнена важност за правилното функциониране на имунната система. ХИВ използва CD4 клетките, за да се размножава и след това ги унищожава. Така техният брой с течение на времето постепенно намалява, докато достигне критично ниско ниво (200 на милилитър кръв). Когато този момент настъпи, се смята, че ХИВ-инфекцията навлиза във фаза СПИН. Обикновено тогава започват и проявите на различни заболявания. От този момент нататък за ХИВ-инфектирания се казва, че е болен от СПИН. Дотогава той е само ХИВ-серопозитивен или с други думи – само носител на вируса. Човек може да бъде носител на ХИВ в продължение на дълги години преди да се разболее от СПИН. Счита се, че някои ХИВ-носители може никога да не развият СПИН.



Съществува ли лечение за ХИВ?


Да, от 1996 г. съществува ефикасно лечение за ХИВ. То се нарича комбинирана антиретровирусна терапия и се състои в едновременното прилагане на три или повече медикамента. Използваните днес медикаменти не могат напълно да унищожат вируса в организма, но успешно, в продължение на дълги години, потискат размножаването му. По този начин се възстановява имунната система и се подобрява общото здравословно състояние. Това позволява на инфектираните дълги години да водят нормален и пълноценен живот.
Това, че си инфектиран с ХИВ, не означава, че непременно веднага трябва да започнеш антиретровирусно лечение. Съществуват критерии, които точно посочват кога да бъде започнато лечението. При различните хора този момент настъпва по различно време и зависи от общия ход на заболяването. Тъй като медикаментите само ограничават размножаването на вируса, щом веднъж човек започне лечение, трябва да продължи да го приема цял живот, без прекъсване. Независимо дали се прилага или не лечение за ХИВ, ако човек е инфектиран, остава носител на вируса до края на живота си и може да го предаде на друг. Затова трябва да се използва презерватив при всеки полов контакт, както и да се спазват стандартните предпазни мерки при извършване на медицински, стоматологични, козметични и други манипулации.


Ранни теории за произхода на СПИН


През 1982 г. Центровете за контрол на заболяванията в САЩ обявяват, че в страната има епидемия, която те формално наричат СПИН (англ. AIDS - Acquired Immune Deficiency Syndrome). Още повече, регистрираните случаи, като че ли се удвояват на всеки шест месеца. Ранните теории, обясняващи произхода на заболяването, могат да се разделят на две големи групи: теория на единичния агент и теория на "имунното претоварване".
 теория на единичния агент - още в самото начало се констатира, че гей мъжете, които развиват СПИН като правило имат повече сексуални партньори, в сравнение с тези, които остават здрави. Вече било установено, че във времето, когато идеята за защитения секс все още не била популярна, броят на сексуалните партньори се превръщал в основен рисков фактор при заразяването с полово предавани инфекции, като хепатит Б например. Следователно било логично да се предположи, че СПИН е резултат от "агент", предаван по полов път.
 теория на "имунното претоварване" - определен начин на живот бил сочен като причина за увреждането на имунната система - използването на наркотици (включително amyl и butyl nitrite), многото сексуални партньори, предпочитанията към рецептивен секс.
Съществуват и други теории за произхода на СПИН:
 конспиративни теории - поради различни причини, различни източници създават теорията, че ХИВ е продукт на разработки за биологично оръжие;
 “зелени маймуни”- поради наличието на вирус, разпространен сред маймуните, близък до ХИВ, се предполага, че вирусът на човешкия имунодефицит произхожда от него;
 хаитянският произход – това е теория, обусловена от първоначалното масово разпространение на ХИВ сред хората, идващи от тази част на света.



Как се предава ХИВ?


ХИВ се съдържа в кръвта (вкл. менструалната), семенната течност, вагиналните секрети и кърмата. Концентрацията на вируса в други телесни течности (напр. слюнка, пот) е толкова ниска, че не е възможно да се осъществи инфектиране.
ХИВ се предава:
 при незащитен (без презерватив) анален, вагинален и орален секс;
 при директен контакт на кръв с кръв: това най-често се случва, когато инжекционно употребяващи наркотици използват общи игли и спринцовки; при кръвопреливане, въпреки, че при съвременните мерки за обезопасяване на кръвните продукти този риск би следвало да е елиминиран; при татуиране - ако инструментите не са дезинфекцирани; при използване на някои общи тоалетни принадлежности (самобръсначка, четка за зъби); възможно е инфектиране и при попадане на кръв в очите;
 от майка на бебе, както по време на бременността и раждането, така и по време на кърменето.
ХИВ не се предава:
 при приятелска целувка, ръкостискане, галене, прегръдка;
 при битови контакти: ползване на общи прибори, общо носене и пране на дрехи, и т.н.;
 при разговор с човек, инфектиран с ХИВ;
 при кихане и кашляне;
 при посещение на обществени тоалетни, бани, басейни;
 при ухапване от насекомо (комар, кърлеж);
 от домашни животни;

Ето и малко по-подробна информация относно степента на риск, който носят отделните сексуални практики. Ако имаш ХИВ-серопозитивен партньор или партньор, чиито ХИВ-статус ти е неизвестен, то:

Действия без риск са:
 Самозадоволяване;
 Докосване и/или масажиране на части от тялото, но без половите органи;
 Ползване на секс играчки (вибратор, дилдо), но без да се разменят с партньора;
 Самостоятелно направена клизма, но не и преди анален или вагинален секс;
 Прилагане на садистски и мазохистски техники, като появата на кръв увеличава риска от инфектиране;
 Целуване, но не по половите органи;
 Еротични съвместни вани.
Действия с много нисък риск са:
 Съвместна или групова мастурбация;
 Допиране на пениса или вагината до тялото на партньора;
 Уриниране върху тялото на партньора.
Действия с нисък риск са:
 Съвместна употреба на секс играчки;
 Проникване с пръст във вагината или ануса на партньора;
 Кунилингус - сексуална практика, при която мъж или жена стимулира вагината на партньорката с език;
 Анилингус (риминг) - сексуална практика, при която единият партньор стимулира с език ануса на другия. При тази сексуална практика е възможно инфектиране и с друга болест, например гонорея;
 Фистинг - техника, при която единият от партньорите въвежда ръката или юмрука си във вагината или ануса на другия партньор.
Действия с висок риск:
 Незащитен (без презерватив) анален и вагинален секс. Прекъснатото сношение - извеждането на члена преди еякулация, не предпазва от заразяване с ХИВ;
 Незащитен орален секс;
 Всяка сексуална практика, която води до кървене от гениталната област или до обилно кървене;
 Фистинг (вж. по-горе) преди или след полов акт;
 Докинг - сексуална гей практика, при която единият от партньорите покрива с кожата, покриваща главата на члена му, главата на члена на партньора.

2.5 милиона души са се заразили с вируса на СПИН през 2007 г., а 2.1 милиона са починали
броят на хората, живеещи с ХИВ по света през 2007 г. е 33.2 милиона души. От тях 30.8 милиона са възрастни, в това число 15.4 милиона жени, а 2.5 милиона е броят на децата под 15 годишна възраст. През 2007 г. 2.5 милиона души са се заразили с вируса на СПИН, като 2.1 милиона са възрастни, а 420 000 са деца. UNAIDS и Световната здравна организация преразгледаха оценката на предполагаемия брой на хората, живеещи с ХИВ по света, което доведе до намаляване на този брой от 39.5 милиона души през 2006 г. на 33.2 милиона през 2007 г.