Любовта в трагедията “Ромео и Жулиета” на Уилям Шекспир е представена като сляпа,изпепеляваща страст.Ромео и Жулиета са като пъргави пеперуди,увлечени в любовен танц и опърлили криле в пламъка на горяща свещ.Подобна любов е сладка,но е и неразумна и опасна.
Люби със мярка!Стар закон това е:
По-кроткака любов по-дълго трае.
Любовта на Ромео към Розалина моментално угасва,след като съглежда Жулиета в дома на Капулети.Това е силна,изгаряща любов,любов от пръв поглед.
Страстта на двамата млади е представена на фона на конфликта между двете враждуващи фамилии-Капулети и Монтеки.Затова бихме могли да кажем,че любовта им е и стремеж за самоутвърждаване на личността,за противопоставяне на застиналостта на средновековния свят.Именно този конфликт довежда до гибелта на Ромео и Жулиета.
За човек на възрастта на двамата герои(16 и 14 години)любовта може да се превърне във върховен смисъл за живота и дори да замести всички други ценности.Това всъщност се случва и на главните герои в тази блестяща трагедия на ненадминатия Шекспир.
В образа на Ромео най-добре и най-ясно се откроява гледната точка на автора.Макар че любовта между Ромео и Жулиета е признак за общочовешкото,тя притежава и специфични ренесансови черти,изведени в готовността на личността да извоюва правото си на избор.
В “Ромео и Жулиета” Шекспир защитава ренесансовия си възглед за любовта-“естествена,проста и чиста,освободена от догми,предразсъдъци и съображения.
Отговор в тема
бЛагодаря предВарително !!!
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
Отговори с цитат
