Здравейте.Нека и аз да споделя в раздел "любов" какво терзае душата ми от известно време. С приятели ми сме заедно от доста време - година и половина ( всъщност това е най- дългата ми връзка). Всичко до сега вървеше идеално- разбираме се доста добре, въпреки , че и двамата сме трудни характери, нямаме проблеми с родители- те се познават отпреди, приятелски семейства са, аз се разбирам добре с неговите родители , той също с моите. Но напоследък на мен ми е все едно дали ще съм с него или с някой приятел...Май вече нямам тези силни чувства от преди...С него съм някакси по навик, толкова съм свикнала , че незнам какво бих правила без него... Вече го имам повече като приятел отколкото като нещо повече.Той обаче е лудо влюбен в мен , повтаря го непрекъснато, казва ми , че с всеки изминал ден ме обича все повече и повече.Не само чувсвата ми към него изтиват... не е само това... Проблема е неговия приятел.. може би влечението ми към него допринесе за по-бързото ми отчуждяване от приятеля ми . Когато го видя и нещо става с мен , започвам да се обърквам страшно много. Пред очите ми е само той... Какво да направя... как да кажа това, което споделих тук на моя приятел..?! Не мога просто , не искам да го нараня. Преди време майка ми ми каза да не се обвързвам силно с него, не искала аз да последвам нейния път.Не иска да се оженя, така да кажа "за първия срещнат" едва ли не ... Да , вярно аз съм само на 18 г. , искам да излизам , да се забавлявам не искам да съм като кон с капаци.Искам нещо различно , не искам еднообразието, което ме следва непрекъснато от години... Дните ми минават по един и същи начин непрекъснатооо...и в момента плача дори от това подтискащо ежедневие... Да , след час излизам , но с Него... и отново едно и също..както всеки ден . В крайна сметка аз съм като чели в някакъв капан , от който не знам как да се измъкна...