Токущо ми писа смс, че ще се чакаме на центъра и че има нещо, и го усеща.. че не съм си същия.. и лека и мека :* ...

.. ще се опитам утре да разбера всичко.. а и ще и дам ето това, което бях написал за 99тия ден, но не можах да и го дам.. понеже я наричам луничка, защото за мен е една, както е една и луната..

За мен заменяш луната –
от любов падам ти в краката,
красива и добра –
сякаш всичко е една мечта.
Готов съм щастуето аз да ти даря,
както искам с теб да полетя.
Не е страшно когато момче като мене те обича,
страшно е когато сълзата тръгне да се стича,
затова никога не бих те наранил,
никога зло не бих ти причинил.
Това е моето решение –
всичко е в едно стихотворение,
в очите ти казах думата „обичам”
и от нея не смея аз да се отичам..
Днес ставят 99 дни,
дни през които в съцето си ми само ТИ!
Дни в които трудно успявах да заспя,
Защото не знаех дали ще ми дадеш с любов да те даря.
Всичко е трудно и боли,
защото времето за мен стои и се върти,
защото за отговор от 3 месеца копнея,
опитвайки се затова да не жалея.
Друго не мога да ти кажа,
овсен, че те обичам да докажа..