Прочетох всичките ви мнение и ще се опитам в 1 пост да отговоря на всички ви..
Значи да - знам че наистина когато любовта не е и от 2те страни единия ще се чувства изолиран.. знам че наистина имам надежда за това, което може да не се случи.. да, все накога ако нищо не стане между нас ще успея да го преодолея и да гледам право нагоре с дигната глава.. знам че може да не ме заслужава, но просто я обичам..
знам че и ако испитваше нешо повече към мен можеше по-рано да ми каже какво испитва и да тръгнем, но има едно ГОЛЯМО НО!!!
Значи 1 ден когато бях в училище и влизах в стаята по английски бях само аз и майка и /да, точно така, майка и ми е учителка по английкси/ и когато влязах в стаята тя ми каза: Данчо, ти охажваш мойта дъщеря, а ?! и аз от изненаданост просто стоях и се усмихвах.. И продължи: С нея сме като приятелки и си споделяме много неща.. това, че не ти казва нищо не означава, че не те харесва или нещо подобно, но понеже можеби е още малка и се срамува.. ти продължавай да я охажваш, пък я виж може да излезе нещо и ми се усмихна и излезе от стаята.

Такаче и вие повечето момичета мисля, че споделяте с майките си и това ми дава някаква надежда..