На всеки се е случвало да направи нещо и да съжалява след това за него, нали?
Според вас заслужава ли си да съжаляваш за нещо, което вече е минало и свършило... Много хора разсъжадават по този начин: "Щом вече съм го направил/а няма място за съжаление" да но замисляш ли сте се за човека на който сте причинили точно това нещо за което след това се чудиш дали има място за съжаление какво му е. Дали има нужда да чуе "съжалявам не бях прав" ... или дори едно извинявай!
Защо хората са се научили да мачкат всичко по пътя си и да не им мигва окото какво причиняват и носят със себе си?
Понякога дори да не можеш да върнеш времето назад една дума помага да се преодолее част от болката, не мислите ли така?