Цитирай Първоначално написано от CTAMAT
Познаваш ли ме? Знаеш ли как съм израстнал, как съм живял и дали съм зависим от мама и тате тинейджър. Тогава мълчи. Не на всички им се подава в устата храната сдъвкана и повярвай ми без да те познавам съм сигурен, че съм преживял повече лишения от теб и съм се научил как да оцелявам. Надявам се да ме разбереш. Пиис.
Та какво си разбрал ти, което аз не знам?
Нагледала съм се на хора, които си мислят, че техните проблеми са най-големи, че никой друг не е минавал през техния път, дрън-дрън, плюнка в пликче. Не си намерил мястото да се правиш на мъченик.
Всъщност не ми отговаряй, не ме интересува, не ми се и спами, пък и знам какво ще кажеш. (:

По темата - случвало ли ви се е адски много да искате нещо, било то дреха или нещо подобно, но когато най-накрая го получите, да ви мине зора и вече да не ви радва? Аз бих се чувствала точно така, ако бях на мястото на момичето. Тя знае, че той е в краката и' - къде е забавното тогава?