Ето какво се случи..
В 17.00 се качих на рейса и отидох във Велинград за да и купя една роза, защото тук цветарския магазин не работи в неделя. След като ми я напарвиха ми оставаха повече от 1 час да се "съсредоточа и нахъсам" след което си дойдох в 18.50 и като приближих към тях и се обадих и и казах да излезе пред тях, но да не затваря телефона и да не си отваря очите. Майка и се показа през това време на терасата и каза "Данчо, ти ли си?" след което аз казах "Да" и я игнорирах и продължих да вървя към въпросното момиче. Гледайки как се беше навела надолу и след това ме викна да вляза в двора, за да не бъдем на улицата. Но както когато вдигнем глава към слънцето си затваряме очите от ярката светлина, така и аз забравих всичко, което исках да и кажа и направя. Първо я прегърнах, след което и подарих розата и извадих листа със стиха, който бях сложил в плик, който бях направил.
След това отново ме прегърна, и не знам защо, но не посмях да я целуна. И думите които тя каза след като ме прегърна за 2ри път бяха "Леле, колко силно бие сърцето ти" след което и хванах ръката и я допрях до сърцето си за да усети по-добре учестеното ми сърцебиене. След това ме прегърна и й казах "Чао" и тя каза "Утре вече ще ти кажа".. след което аз се обърнах и си тръгнах, като тя продължаваше да ме гледа.. докато се прибирах усещах как сълзите ми напират..
Сега се прибрах и си пиша с нея, и й казах всичко, което исках да и кажа - за това с онова момче, за това което исках да направя, дори и казах че исках да я целуна, на което тя отвърна "аз знаех, че искаш да ме целунеш, но замълчах" и й казах, че не съм я целунал, защото ако тя не иска да я целуна няма смисъл.. след което тя каза, че и тя не знае дали иска и че зависи как ще я целуна.. и и казах: какво значение има от това, как ще те целуна.. ?! Знам, че не съм много голям kisser, но ще съчерая всичките си чувства в тази целувка.. и тя след това каза: е кой е казъл, че не искам ?..
Оказа се, че ЗАСЕГА щяло да бъде по-добре да я целуна по бузката...

Попитах я: преди беше казала, че засега искаш да сме приятели, какво ще кажеш за днешна дата, още ли искаш да сме приятели, а тя ми отвърна: ами трябва да помисля, ако кажа да какво ще стане? или ако кажа не?
На това и казах:
Еми аз не можа да кажа какво ще стане.. както ти казах всичко зависи
от теб.. аз вече не мога да направя нищо повече..
А тя каза: Ще видим


Видях всичко, което можех да видя.. остава само да и пожелая НИКОГА ДА НЕ ИЗПИТА ЩО Е ТОВА НЕСПОДЕЛЕНА ЛЮБОВ, ЗАЩОТО НЕ ИСКАМ ДА РАЗБЕРЕ КАКВО ИЗПИТВАМ АЗ В МОМЕНТА..
Защото толкова много я обичам, а тя дори не може да го осъзнае.. не може да осъзнае, че съществува човек, който ще и подари всичкото щастие на тъпата земя.. всичката любов.. но явно ще се появи някой друг който ще направи това от мое име..

...
Сега разговора продължава.. Не знам към къде ще се стекът нещата..
Можеби сега ще се разбере запоследно или утре в училище.. не знам
Просто не знам.. можеби ще започна напълното отчуждаване и етап на забравяне на всичко което съм правил за нея и всичко което чувствам... Можеби както вие казахте очаствам в една игра, в която аз съм мишката която забавлява и разнообразява живота на котката.. можеби аз съм този, който ще трябва отново да бъде отхвърлен.. със потрошено сърце..
Еми това беше.. надали вече ще правя нещо за нея.. кой знае дали въобще всичко и харесва..

Благодаря много на всички, които прочетохте темата, на всички които дадохте своите правилни и отрицателни мнения.. ще се постарая да продължа напред.. ще се опитам да стана по-твърд, по-решителен и по-често да осъзнавам нещата такива каквито са..

Затова казват: Хубавите неща се се случват бавно, а прекрасните неочаквано..
Нищо хубаво не остана.. а ако щеше да се случи нещо прекрасно то щесе да се случи преди много време..


Поздрав за всички с: Metallica - The day that never comes..
Една прекрасна песен, в която се пее
Роден да те притиска отвсякъде,
тъй че да останеш приведен.
Ти се изплъзваш, но той те докопва,
и така се свличаш.
И ето я – уста, изпълнена с лъжи,
те - пробождат доверчивите очи..

Ето защо започнах да слушам метъл.. защото само той ме отвлича от шибаните проблеми, защото в песните има 100% истина..
Защото всички писъци и силно пънати струни на киратара затъпяват любовта и те карат поне малко да забравяш за чувствата..
Ето затова.... ето затова..