.
Отговор в тема
Страница 1 от 5 12345 ПоследнаПърви
Резултати от 1 до 25 от общо 124
  1. #1

    Преследва ме!

    Вече полудявам и искам да помоля за помощ ако някои от вас е имал същия проблем нека сподели как го е решил!
    Проблема е че преди около 2 години се хванах с едно момче по голямо от мен с 5 години, тогава бях на 14 а той на 19, живееше в Германия и се запознахме по Skype писахме си близо 2 месеца и той се прибра за да се срещнем най-накрая. Беше си дошъл за 3 седмици, бяхме неразделни влюбих се до уши!
    Но си замина, чуствах се все едно светът е свършил! 3 дни след случката ми звънна на вратата и там бе ТОЙ! Побърках се от радост! Беше напуснал работа и се местеше да живее пак в България заради мен!
    Всичко беше ОК, но аз не знаех почи нищо за него, беше много потаен..че ме обичаше си личеше, правеше какво ли не за мен, доказвал ми го е много пъти. Постоянно ми правеше подаръци каквито не ми правил никой никога! Но започна да става много ревнив, ревнуваше ме от всичко и всеки, караше се със приятелите ми и по едно време стана направо ужас! Не можех да изляза никъде без той да знае. Казваше ми с кого мога да излизам и с кого не! Тогава ми писна и колкото и да го обичах се разделихме, тогава той откачи! Удари ме, заплаши че ще ме разстреля, този тормоз траеше няколко дни, и пак се събрахме, явно си беше взел поука защото ревноста беше утихнала, но започна друг кошмар. Понеже доста време прекарвахме заедно той спеше вкъщи, и едва ли не живеехме заедно, не знам в какво се беше забъркал, но телефона му звънеше нощем в 3, в 4 и той ставаше и изчезваше, когато го питах къде, той отговаряше - "По работа, не ме питай няма нужда да знаеш!" Не можех да заспя, мислех че е с друга, но може и да съм грешала, имаше моменти когато изчезваше и го нямаше по няколко дни! Звънеше ми от чужбина, един път от немски, един път и италиански номер, и само ми казваше да не се притеснявам. Започна да разполага със доста пари, купи си нова кола започна да ми купува какво ли не, без да съм искала нищо..но един ден случайно видях в колата пистолет! Направо онемях, разплаках се, уплаших се, а той се смути и ми каза че все едно нищо не съм видяла! Не знаех какво да си мисля, плачех тормозех се, страхувах се за неговия а и за моя живот, защото не знаех в какво може да се е забъркал!
    Така карахме една година, той стана "някои", едва ли не приятеля ми заприлича на мутра.. тренираше, пиеше някакви хапове и си биеше някакви инжекций, стана много здрав, и като че ли това му изпи мозъка! Стана много раздразнителен, започна да ми посяга, вече не можеше да се издържа, а и вече не беше същото, не изпитвах някак си тръпката като в началото, но ме беше страх да го скъсам, не знаех как ще реагира и какво ще последва. Накрая седнах със майка ми и си говорихме надълго и нашироко и реших да му кажа че вече не искам да съм с него, и че тя ще направи всичко възможно за да нямам проблеми.
    Казах му, той откачи още повече от първият път, стовари ми един добър пердах и замина на някъде, каза че това няма да остане така!
    Беше ме страх да изляза от вкъщи, не ходех една седмица на училище, защото не знаех къде може да ме види и какво ще ми направи, накрая когато се престаших и излязох нямаше проблеми, не се мяркаше дълго време в града, но тъкмо когато се успокоих, около месец след като се разделихме започнах пак да излизам из кафета, дори в дискотеката ходих, започнах пак да живея нормално, докато една вечер не видях колата му пред дискотеката, обърнах се и си тръгнах, но явно ме беше видял от някъде и ме настигна, беше пиян, удари ме но се отскубнах и избягах, прибрах се вкъщи и разказах всичко на майка, на седващия ден отидохме и пусахме жалба в полицията, извикали са го след това и той ми се обади, не му вдигнах, после разбрах че се е обаждал и на майка ми и и беше казал че нищо няма да направим с този хвърчащ лист и че вече е скъсан, ако не сме вярвали да отидем на питаме, оказа се че нищо не можем да напраим с полицията, явно имаше познат там които го вадеше...
    Тормоза продължи около половин година, имах забрана за в дискотеката и половината кафета в града заради него, познаваше собствениците и им беше казал да не ме допускат там защото съм била цитирам - "долна курва", много ми беше кофти, половината ми клас отиват на кафе а аз не мога защото не мога да влизам в това кафе, за дискотека и дума не можеше да става, дори на детска дискотека се опитах да отида веднъж, но охраната ми казаха да си "обирам крушите за да не му звъннели да дойде", превърна живота ми в ад! Мразя го! Тогава си хвана някаква приятелка и ме остави на мира за известно време, аз тогава тръгнах със едно момче от нашият клас и всичко започваше да става пак нормално, но той разбра че аз си имам приятел и го беше намерил същия ден още, беше го заплашвал че ако пак проговорел с мен, не друго щял да го пребие, и така не можех да си имам приятел, защото той всеки заплашваше! На няколко пъти се опитах да си хвана гадже, но развръзката бе всеки път една и съща..наскоро тръгнах с едно момче от съседния град, запознахме се в Skype и той на няколко пъти идва до нашия град за да се видим, влюбих се в него, но се криехме и ходехме все във съседния град на кафе и т.н., минаха около 3 месеца, и кошмарът започна отново преди една седмица!
    Един приятел на гаджето ми се обади и ми каза че е в болница със счупена челюст и счупени ребра! Оная гад отново по някакъв начин е разбал за него, а аз дори на моята най-добра приятелка не съм казвала за него! Гадината го е намерил и го е счупил от бой! Заплашил го е че ще го зарови ако пак се доближи до мен! Вече полудявам! Ходих няколко пъти в полицията но резултат никакъв! Той ми съсипа живота! Мразя го!Мразя го!Мразя го! Искам да заживея пак нормално, без страх! Вече полудявам! Моля ви ако имате някаква идея как да постъпя кажете!


  2. #2

    Регистриран на
    Dec 2007
    Град
    бълХаристан
    Мнения
    1 712
    ебати гадното...
    не знам как да ти помогна но е гадно да живееш в малък град... ако беше в софия нямаше д аимаш никакви проблеми

  3. #3
    Цитирай Първоначално написано от kypo
    ебати гадното...
    не знам как да ти помогна но е гадно да живееш в малък град... ако беше в софия нямаше д аимаш никакви проблеми
    ДА! Точно това е че сме в малък град и няма къде да се скриеш от никои!
    Направо се побърквам вече! Бих го убила ако можех!

  4. #4
    Олеле...това наистина е ужасно.Но след като майка ти знае,не може ли да се преместите в по-голям град,където да не може да те открие,а дори и да го направи ще имаш по-голяма защита...

  5. #5
    Цитирай Първоначално написано от moon_flower
    Олеле...това наистина е ужасно.Но след като майка ти знае,не може ли да се преместите в по-голям град,където да не може да те открие,а дори и да го направи ще имаш по-голяма защита...
    Няма как
    Питала съм я много пъти но за момента няма как да стане.
    Нямаме такава възможност

  6. #6
    Супер фен Аватара на GabisiTa
    Регистриран на
    Feb 2008
    Град
    В едно сърце <3
    Мнения
    1 554
    Просто нямам думи.. ! Този човек не е нормален! Единственото, което ми идва на ум е полицията, но явно няма резултат.. Не мога да ти дам съвет, само ти пожелавам да се оправиш!
    “Усмихни се.
    Има хора,които никога не се разделят!"


  7. #7
    Аватара на PreciousDiamond
    Регистриран на
    Dec 2008
    Град
    Destanation unknown ((:
    Мнения
    1 109
    Наистина ... аз не виждам нещо, което можеш да направиш не знам ... Щом полицията не помага...

  8. #8
    Ако щеш ми вярвай,но ако имах оръжие щях да го убия на място.Лошото е,че дори да се сдобиеш с такова неговите приятели ще ти направят живота още по-черен.Но айде да не прибягваме до крайности...не знам какво да направиш,ти сега на колко си ? Защото ако още малко ти остава до 18,можеш да се преместиш да учиш в София и ще е идеално...

  9. #9
    hottie
    Guest
    Опитай се да се обърнеш към социалните служби? Те винаги намират начин за разрешение на проблем по заобиколен път.

  10. #10
    Ох,аз съм се объркала и съм прочела,че когато сте се запознали си била на 16...ами такъв случай май само можеш да се надяваш да спре...

  11. #11
    Супер фен Аватара на GabisiTa
    Регистриран на
    Feb 2008
    Град
    В едно сърце <3
    Мнения
    1 554
    Цитирай Първоначално написано от moon_flower
    Ако щеш ми вярвай,но ако имах оръжие щях да го убия на място.Лошото е,че дори да се сдобиеш с такова неговите приятели ще ти направят живота още по-черен.Но айде да не прибягваме до крайности...не знам какво да направиш,ти сега на колко си ? Защото ако още малко ти остава до 18,можеш да се преместиш да учиш в София и ще е идеално...
    Като четох разказа останах с впечатление, че и преместването в друг град няма да помогне..
    “Усмихни се.
    Има хора,които никога не се разделят!"


  12. #12
    Цитирай Първоначално написано от hottie
    Опитай се да се обърнеш към социалните служби? Те винаги намират начин за разрешение на проблем по заобиколен път.
    Социални служби? Какво ще рече това? Можеш ли да ми обясниш по подоробно?

  13. #13
    Според мен щом вече и полицията не може да помогна първото нещо, което се сещам е да наемеш някой него да пребие. Ако не - колкото и гадно да звучи някой трябва да го убие...

  14. #14
    Цитирай Първоначално написано от moon_flower
    Ако щеш ми вярвай,но ако имах оръжие щях да го убия на място.Лошото е,че дори да се сдобиеш с такова неговите приятели ще ти направят живота още по-черен.Но айде да не прибягваме до крайности...не знам какво да направиш,ти сега на колко си ? Защото ако още малко ти остава до 18,можеш да се преместиш да учиш в София и ще е идеално...
    На 16 съм, 10-ти клас
    Имам още 2 години докато се махна от този скапан град

  15. #15
    Ох, а сега верно...не може ли да вземеш от някъде нещо,което да ти служи за защитно средство ако пак те открие...

  16. #16
    Лелел... ужасно е това Много съжалявам наистина
    Не виждам какво може да направиш,
    а за полицията ми е ясно.. те ги е страх повече и от тебе

    Дано всичко се оправи, наистина ти го желая.
    Никой не заслужава това.Успех

  17. #17
    Цитирай Първоначално написано от moon_flower
    Ох, а сега верно...не може ли да вземеш от някъде нещо,което да ти служи за защитно средство ако пак те открие...
    Какво защитно средство? Той е 110 килограма и е въоръжен! Аз съм 50 килограма, какво може да ме защити?

  18. #18
    ами.... общо взето всичко остро ще ти помогне... честно казано полицията нищо не може да ти направи защото това е самозащита все пак

  19. #19
    Голям фен Аватара на Black_Fyed_Peas
    Регистриран на
    Mar 2007
    Град
    Пловдив
    Мнения
    592
    ужас щом и полицията не е помогнала не знам надявам се да успееш да се справиш по някакъв начин с него този е за пребиване

  20. #20
    Цитирай Първоначално написано от safetyMode
    Цитирай Първоначално написано от nikemilov
    Според мен щом вече и полицията не може да помогна първото нещо, което се сещам е да наемеш някой него да пребие. Ако не - колкото и гадно да звучи някой трябва да го убие...
    донякъде и това с убиването е вариант.... НО тоя нали е близък на полицията.... ще й направят живота черен....
    Няма такъв вариант, аз го знам какъв параноик е и се съмнява във всичко! Освен това аз такива хора познати убийци не познавам и няма от къде да позанвам
    На няколко пъти съм мислила вариант-а да се събера уж пак със него и някоя нощ когато заспи да го наръгам с нож, но ме е страх да го направя а и той спи много леко и ще ме усети

  21. #21
    А, бе вие добре ли сте?!Да го убива?!
    Верно, че наистина е ужасен и прави
    отвратителни неща, но е човек и той...
    А и момичето дали ще й се успокои живота
    или ще стане по-зле..съмнява ме..
    Да го убие казахте, лесно то на думи ...
    Надали може да го направите обаче

  22. #22
    Цитирай Първоначално написано от YourEverything
    А, бе вие добре ли сте?!Да го убива?!
    Верно, че наистина е ужасен и прави
    отвратителни неща, но е човек и той...
    А и момичето дали ще й се успокои живота
    или ще стане по-зле..съмнява ме..
    Да го убие казахте, лесно то на думи ...
    Надали може да го направите обаче
    До такава степен го мразя че бих го направила, но нямам сили да извърша нещо толкова брутално
    Той ми скапа живота, не мога да спя вече спокойно, скапа ми нервите имам чуството че ще се побъркам! Аз не мога да ходя спокойно по улицата без да се озъртам да не се появи отнякъде!

  23. #23
    Разбирам те...
    Знам, че го искаш.. но ти не можеш да го направиш,
    поради простата причина, че си добър човек,
    а той е просто човек...ето я разликата.
    Не знам какво друго би ти помогнало...
    Просто може би наистина трябва да се преместите..
    Кой клас си ти, няма ли да си студентка скоро?

  24. #24
    Това е пълен ужас...Никой не заслужава подобна съдба! Незнам обаче по какъв начин или какъв съвет да дам... Мога само да ти пожелая успех

  25. #25
    Цитирай Първоначално написано от YourEverything
    Разбирам те...
    Знам, че го искаш.. но ти не можеш да го направиш,
    поради простата причина, че си добър човек,
    а той е просто човек...ето я разликата.
    Не знам какво друго би ти помогнало...
    Просто може би наистина трябва да се преместите..
    Кой клас си ти, няма ли да си студентка скоро?
    10-ти клас съм
    Имам още 2 години в този скапан град!
    Не искам нищо друго, освен да ме остави и аз да живея нормално като всичките останали момичета на моята възраст

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си