Вчера бях така,но като гледам и днес няма да е нещо по-различно....Вчера излязох на сила да се разходя,а бях не като слънце,а като луна...Хора минават аз ги гледам....Почти вски ден ми се случва да се чувствам поне малко самотна...Има хора край мен,а от вътре всичко ми е празно...Не мога да го опиша просто....
П.П Авторе,бих ти казала да не се отчайваш толкова.Всеки си има такива гадни периоди..Не им отдавай чак такова значение.Все някога и ти ще срещнеш твоето момиче.Успех!