Обичам едно момиче от около година и половина и повече. Харесвам я от пет години и половина години. Познаваме се от десет години и половина. В един клас сме... Споделих с нея, че имам чувства към нея в скайп, мисля че беше грешка, че го направих точно там, но тогава нямаше къде да я видя, а исках много да й го кажа. Тя беше отначало трогната после шокирана. От тогава изминаха 6 месеца и не сме говорили за това, може би защото направих грешката, че й казах че ще е по-добре да забравя за чувстата си към нея, а може би тя няма чувста към мен...... Все пак това са 10 години не сме били близки, но чак пак да съм е безразличен, в момента търся смисъл във всичко това и немога да го намеря, всички ми казват говори с нея, но аз не искам да я притискам и да я поставям в неловки ситуации или директно да ме одреже, поне да сме приятели, последните няколко месеца ми стигаше да знам, че тя е добре, че е щастлива, но вече някак си не ми стига, немога да чакам повече показах своето търпение вече почти се изчерпа...
Не искам да я забравя. Просто искам шанс, но тя не ми го дава.
ЗАЩО?
Гадно е нали когато сърцето те боли когато във всеки стар приятел виждаш враг когато всичко останало не ти е достатъчно, когато ти липсва точно онова чувсто, което само любимата/ любимия може да ти даде.
Една от причините да виждам смисъл е тя. Наистина много я обичам и наистина трябва да уважа неините решения, просто искам да ги разбера.

Сега или после? Сега може да почака, а после може да не мине.

т.7
krem4et0